Суон не успя да скъса кабела, тъй като беше запечатан за пода и изолацията му беше прекалено дебела. Погледна черната клавиатура на масата в средата на помещението и си спомни какво ѝ каза старецът за кодовата дума. Тя си беше заминала с него. Въпреки това трябваше да опита нещо. Прескочи Сестрата и Роланд, които се биеха на пода, и отиде до клавиатурата.
— Двадесет секунди.
Капитанът посягаше с нокти към лицето на клошарката, но тя извърна глава настрани и достигна с пръсти дръжката на пистолета. Взе го в ръка, но усети как един юмрук се стовари във врата ѝ и го изтърва.
Суон застана над клавиатурата и се опита да си прочисти съзнанието. Въведе „Стоп“.
Роланд се освободи от Сестрата и се опита да стигне до пистолета. Взе го и се извърна, за да застреля жената, но тя му се нахвърли като дива котка, сграбчи го отново за китката и го заудря в деформираното окървавено лице.
— Петнадесет секунди — продължаваше обратното отброяване.
„Край“, въведе Суон, съсредоточена изцяло върху буквите.
Сестрата изви ръка назад и стовари юмрука си в лицето на Роланд. Едното от стъклата на очилата му се счупи и той изрева от болка. Но в следващия миг я удари в слепоочието, зашемети я и я хвърли на една страна като копа сено.
— Десет секунди.
„О, Господи, помогни ми!“, помисли си Суон, обзета от паника, и стисна зъби, за да не изпищи.
Въведе „Завършек“.
— Девет…
Оставаше ѝ само един шанс. Не можеше да си позволи да го пропилее.
„Молитвата за сетния час — помисли си тя. — Молитвата.“
— Осем…
Молитва.
Сестрата сграбчи отново ръката на Роланд в нов опит да му вземе оръжието. Капитанът се освободи и отвратителното му лице се ухили, когато дръпна спусъка. Веднъж… два пъти…
Куршумите пронизаха ребрата на Сестрата, счупиха ѝ ключицата и я запратиха назад по пода, сякаш някой я беше изритал здраво. Устата ѝ се напълни с кръв.
— Седем…
Суон чу изстрелите, но отговорът беше близо и не смееше да отклони вниманието си от клавиатурата. Какво слагаше край на една молитва? Какво завършваше…
— Махай се! — изрева Роланд Кронингер и стана от пода. От устата и носа му течеше кръв.
— Шест…
Той се прицели в Суон и почти дръпна спусъка.
Нещо удари тежко стоманената врата от другата страна и разсея капитана за жизненоважна стотна от секундата.
Неочаквано полковник Маклин стана на крака и с последните си остатъци живот и сила заби пироните на изкуствената си длан в сърцето на Роланд Кронингер. Капитанът стреля с пистолета и куршумът изсвистя на сантиметри от главата на Суон.
— Пет…
Пироните се забиха още по-дълбоко. Роланд падна на колене. Алената кръв бликаше около твърдите и облечени в черна ръкавица пръсти на полковник Маклин. Младият мъж се опита да вдигне отново пистолета, като клатеше глава напред-назад, но тежестта на полковника го събори и той легна на пода. Маклин го обгърна в почти любовна прегръдка.
— Четири…
Суон се опули срещу клавиатурата. С какво завършваше една молитва?
Знаеше отговора.
Пръстите ѝ затанцуваха върху клавишите.
Въведе „Амин“.
— Три…
Момичето затвори очи и зачака секундите да намалеят.
Продължи да чака.
И да чака.
Когато коприненият глас се разнесе отново по високоговорителите, Суон така се стресна, че направо подскочи.
— Детонацията на Ноктите спряна на две секунди. Каква е следващата ви заповед, моля?
Краката на Суон омекнаха. Тя се отдръпна от клавиатурата и едва не падна върху телата на полковник Маклин и Роланд Кронингер.
Капитанът беше застинал в седнало положение.
В дробовете му бълбукаше кръв и се стичаше от устата му. Той стрелна ръка и я сграбчи за глезена.
Суон се освободи от хватката му и тялото му отново се отпусна. Бълбукащият звук секна.
Момичето погледна Сестрата.
Жената се беше облегнала на стената, очите ѝ бяха навлажнени, а от долната ѝ устна върху брадичката течеше струйка кръв. Тя притискаше ръка към раната в корема си и съумя да се усмихне едва.
— Сритахме им задниците, нали?
Суон се пребори с горчивите си сълзи и коленичи до Сестрата. Някой отново захлопа от другата страна на вратата.
— По-добре върви да провериш кой е — каза жената. — Нямат намерение да се махнат.
Момичето отиде до вратата и притисна ухо на мястото, на което металът се затваряше в камъка. За известно време не успя да чуе нищо… но след малко се разнесе приглушен далечен глас: