Над тълпата властваше паника. Вече нямаше водачи, а само последователи, и някои паднаха на колене и замолиха за прошка, а други пропълзяха в добре познатия мрак под караваните и се свиха там с оръжията си.
Три фигури вървяха през виещата и хленчеща маса от човешки същества, много от които не можеха да понесат да погледнат лицето на момичето с огнената коса. Други крещяха за полковник Маклин и за човека, когото познаваха като Приятел, но не получиха отговор.
— Стойте! — Един млад войник с груби черти на лицето насочи пушката си към троицата. Двама други мъже стояха зад него, а иззад един камион се появи и четвърти, който насочи пистолета си в Джош.
Суон погледна всеки един от тях, вдигна гордо глава и когато пристъпи напред, всички войници отстъпиха назад освен мъжа, който беше проговорил.
— Махни се от пътя ни — нареди му момичето с възможно най-спокойния си глас, но знаеше, че онзи е изплашен и иска да убие някого.
— Майната ти! — излая в отговор той. — Ще ти пръсна мозъка.
Суон хвърли нещо в калта, от която се издигаше пара.
Войникът го погледна.
Беше облечената в черна ръкавица ръка на полковник Маклин, чиято длан с пирони беше почервеняла от засъхнала кръв.
Онзи я грабна и се ухили като безумец, когато осъзна какво държи.
— Моя е — прошепна той, след което завика френетично: — Моя е! Маклин е мъртъв! — Вдигна ръката, за да могат всички да я видят. — Сега е моя! Аз командвам! В мен е влас…
Войникът с пистолета го застреля в челото и когато изкуствената ръка падна в калта, другите мъже се спуснаха към нея и се сбиха като животни за този символ на властта.
Една друга фигура се смеси с тях, блъсна един от войниците настрани, а после и втори, отне изкуствената ръка и я стисна в своята. Фигурата се изправи и когато изцапаното ѝ с кал лице се обърна към Суон, тя видя шока и омразата в очите ѝ. Беше брутален на вид тъмнокос мъж в униформа на Армията на съвършенството… но в предната част на ризата му имаше дупки от куршуми и засъхнала кръв около сърцето. Лицето му като че ли се набръчка за стотна от секундата и след това мъжът вдигна едната си мръсна ръка, за да се прикрие от слънцето или от Суон.
Може би беше той, помисли си момичето. Може би вече си беше сложил ново лице и беше облякъл дрехите на някой труп. Не беше сигурна, но ако беше той, трябваше да му отговори на въпроса, който ѝ зададе в мината.
— Машината е спряна и ракетите няма да бъдат изстреляни. Никога.
Мъжът изсумтя и отстъпи назад, като продължаваше да крие лицето си.
— Краят няма да настъпи — заяви Суон. — Така че да, прощавам ти, защото ако не беше ти, нямаше да получим втори шанс.
— Убийте я! — опита се да изкрещи тъмнокосият, но гласът му беше слаб и пресипнал. — Застреляйте я!
Джош застана пред Суон, за да я предпази. Войниците се поколебаха.
— Казах да я убиете! — Той вдигна ръката на Маклин с извърнато от момичето лице. — Сега аз съм вашият господар! Не ѝ позволявайте да се измъкне оттук…
Един от войниците стреля от упор.
Куршумът от пушката му прониза гърдите на тъмнокосия мъж и онзи се олюля. Още един куршум го уцели, той се спъна в трупа в краката му и падна в калта. Войниците му се нахвърлиха в опит да му отнемат изкуствената ръка. Още мъже дойдоха, привлечени от изстрелите, видяха изкуствената ръка и също се присъединиха към боя.
— Убийте я! — настоя тъмнокосият, но тялото му беше притиснато в калта под тежестта на останалите и гласът му приличаше на хленч. — Убийте малката куч…
Един от войниците беше въоръжен с брадва и започна да сече с нея. Тъмнокосият беше най-отдолу в купчината и въпреки ругатните и сумтенето на другите мъже, Суон успя да чуе бръщолевенето му:
— Това е моето парти! Това е моето парти!
Един ботуш натика лицето му в калта.
Войниците се скупчиха около него и го скриха от момичето.
Суон продължи напред. Джош я последва, но Робин се спря. На земята лежеше пистолет. Той се наведе с намерението да го вземе… но дори не го докосна. Вместо това го зарови по-надълбоко в калта.
Минаха през лагера, където войниците разкъсваха мръсните си и изцапани с кръв униформи и ги хвърляха в една огромна клада. Покрай тях ревяха камиони и бронирани коли, които отпътуваха за неизвестни дестинации. Новината „Полковникът е мъртъв! Полковник Маклин е мъртъв!“ се носеше из целия лагер. Разнесоха се още изстрели, за да се сложи край на последните свади или когато изборът беше самоубийство.
Най-накрая стигнаха до караваната на Шийла Фонтана.