— Ще сме в обхват след петнадесет минути — съобщи той.
— Ще се… помолиш ли с мен? — попита шепнешком президентът и двамата наведоха глави.
Приключиха с молитвата и Хана каза:
— Капитане? Готови сме. — Министърът на отбраната стана и освободи мястото си на офицера с куфарчето.
Мъжът седна на седалката срещу президента. Сложи куфарчето на коленете си. Отключи белезниците с малкия лазер, който приличаше на джобно фенерче. После извади запечатан плик от вътрешния джоб на палтото си и го отвори. Вътре имаше малък златен ключ. Вкара го в едната от двете ключалки на куфарчето и го завъртя надясно. Ключалката се отключи с електрическо изщракване. Офицерът обърна куфарчето към президента, който също извади запечатан плик от джоба на палтото си, отвори го и взе сребърен ключ от него. Вкара го във втората ключалка, завъртя го наляво и отново се разнесе изщракване, малко по-различно от първото.
Капитанът от военновъздушните сили отвори куфарчето.
Вътре имаше малка компютърна клавиатура и плосък екран, който се появи с отварянето на капака. В долната част на клавиатурата се мъдреха три малки кръгчета: зелено, жълто и червено. Зеленото беше започнало да примигва.
Отстрани на седалката на президента, закрепена за дясната страна на корпуса на самолета под прозореца, се намираше малка черна кутия с два кабела — червен и зелен — навити под нея. Главнокомандващият разви кабелите съвсем бавно. В края им имаше конектори, които включи в съответните гнезда отстрани на компютърната клавиатура. По този начин свърза клавиатурата към подвижната антена на опашката на самолета на Въздушното командване.
Президентът се поколеба само няколко секунди. Решението беше взето.
Въведе петбуквения си идентификационен код.
Здравейте, господин президент, поздрави го компютърът. Главнокомандващият се отпусна на седалката. Един нерв потреперваше в ъгълчето на устата му.
Хана погледна часовника си.
— Намираме се в обхват, сър.
Съвсем бавно и внимателно президентът написа: Ето, тук е Беладона, феята на скалите, феята на ситуациите.
Компютърът отговори: Ето човека с трите жезъла, ето колелото.
Самолетът беше раздрусан и подхвърлен. Нещо одра лявата му страна с пронизителен звук, който приличаше на стържещи върху черна дъска нокти.
Президентът въведе: Ето едноокия търговец, а тази карта…
Която е обърната, е нещо, което той носи на своя гръб, отвърна компютърът.
Но на мен неми е позволено да го видя, набра главнокомандващият.
Жълтият кръг светна.
Президентът си пое дълбоко въздух, сякаш имаше намерение да скочи в тъмна и безкрайно дълбока вода. Написа: Не намирам Обесения.
Пазете се от смърт във вода, веднага се появи отговорът.
Червеният кръг също светна. Мониторът веднага се изчисти.
След малко компютърът докладва: Небесните нокти са заредени, сър. Десет секунди до изстрелването им.
— Дано Бог ми прости — прошепна президентът и пръстът му кацна над клавиша.
— Господи! — изуми се капитанът от военновъздушните сили. Той се беше загледал през прозореца със зяпнала уста.
Главнокомандващият също погледна навън.
През торнадото от горящи къщи и овъглени останки се появи една огнена форма, която се беше изстреляла към Въздушния команден център като метеор. На президента му бяха необходими цели две секунди, за да осъзнае какво е това: смачкан и разбит пътнически автобус с горящи гуми. От счупените прозорци и предното стъкло висяха овъглени трупове.
На табелата на предното стъкло пишеше „Дава се под наем“.
Явно пилотът също забеляза случващото се, защото двигателите зареваха на пълна мощност и носът на самолета се вдигна рязко нагоре с такава сила, че гравитацията натисна президента в седалката му, все едно тежеше двеста килограма. Куфарчето и компютърната клавиатура подскочиха от коленете на капитана и двата конектора се извадиха. Куфарчето падна на пътеката, плъзна се и заседна под едно от местата. Президентът видя как разбитият автобус се завъртя на една страна и през прозорците му западаха трупове. Приличаха на горящи листа. Автобусът се удари в дясното крило и разтресе здраво самолета. Извънбордовият двигател експлодира.
Половината крило се откъсна, а от втория десен двигател изригнаха пламъци като римски свещи. Разкъсаният от сблъсъка автобус се разлетя на парчета, които се смесиха с вихрушката и бяха засмукани надолу.