Веднага се появи и отговорът на въпроса ѝ: „Всичко е мъртво, всичко е разрушено“.
— Ставай — нареди си тя, макар вятърът да отнесе гласа ѝ. — Ставай. Смяташ да останеш тук ли? Не можеш да останеш тук! Ставай и тръгвай — стъпка по стъпка. Вървиш ли стъпка по стъпка, ще стигнеш до мястото, за което си тръгнала.
Мина доста време, преди да се размърда. Спъна се като старица по пътя надолу по планината и се скастри за невниманието си.
Нямаше представа къде отива, нито пък ѝ пукаше. Светкавиците станаха по-настоятелни и един гръм разтресе земята. От облаците заръми черен и противен дъжд, чиито капки се забиваха като игли в лицето ѝ под съпровода на виещия вятър. Сестра Крийп слезе от едната планина от отломки и се заклатушка по друга. Стори ѝ се, че чу някаква жена да пищи в далечината. Провикна се, но не получи отговор. Дъждът се усили, а вятърът я шибаше толкова силно, че имаше чувството, че ѝ бие шамари.
След малко — нямаше представа точно колко време е минало — слезе по една могила от отломки и спря пред смазаните останки на жълто такси. Наблизо имаше уличен знак, който беше усукан почти на възел. На него пишеше „Четиридесет и втора“. От всички сгради на тази улица само една все още не беше съборена.
Рекламната табела над „Емпайър Стейт Тиътър“ продължаваше да примига и да рекламира „Лицето на смъртта, четвърта част“ и „Mondo Bizarro“. От двете страни на киното сградите бяха превърнати в изгорени черупки, но самото кино дори не беше овъглено. Спомни си, че мина покрай него миналата вечер и беше брутално блъсната на улицата. Между нея и киното се виеше дим. Клошарката очакваше всеки момент сградата да изчезне като мираж, но нито димът се разсея, нито рекламната табела спря да примига.
„Обърни се — нареди си Сестра Крийп. — Махай се оттук, по дяволите!“
Нито се обърна, нито се махна, а направи крачка напред, а след нея и още една. Застана пред вратите на киното и до нея долетя ароматът на пуканки с масло. „Не! — помисли си тя. — Не е възможно!“
Обаче не беше възможно и Ню Йорк да се превърне в брулена от торнада пустош в рамките на няколко часа. Докато се взираше в тези врати, Сестра Крийп разбра, че правилата на този свят бяха внезапно и драстично променени от сила, която дори не можеше да си представи.
— Аз съм луда — каза си тя на глас. Киното обаче беше истинско, както и ароматът на пуканки с масло. Надникна в будката за билети, но тя беше празна. Взе се в ръце, стисна разпятието на врата си, което висеше на верижката от кламери, и мина през вратите.
Нямаше никой зад касата, но ясно се чуваше, че в залата зад червените завеси върви филм. Разнесе се неприятен стържещ звук от автомобилна катастрофа и глас на коментатор, който обясняваше:
— Пред очите ви е резултатът от челен сблъсък със сто километра в час.
Сестра Крийп се пресегна през щанда, сграбчи две шоколадчета „Хърши“ от витрината и преди да успее да изяде едното, чу някакво животно да ръмжи.
Неприятният звук се усили и се превърна в човешки смях. В него клошарката чу пищенето на гуми върху намокрена от дъжда магистрала и пронизителния и сърцераздирателен писък на дете:
— Мамо!
Тя притисна длани в ушите си, докато плачът на детето не утихна, и стоя известно време разтреперана, докато споменът за това не се изпари. Смехът също беше спрял, но човекът, на когото принадлежеше, беше все още вътре и гледаше филма в центъра на един разрушен град.
Сестра Крийп натъпка половината шоколадче в устата си, сдъвка го и го глътна. Коментаторът зад червената завеса обясняваше съвсем хладно и безпристрастно за изнасилвания и убийства. Завесата като че ли я прикани. Тя изяде другата половина от шоколадчето и си облиза пръстите. Ако онзи отвратителен смях се разнесеше отново, рискуваше да си загуби ума, но трябваше да види кой го издава. Отиде до завесата и съвсем бавно я дръпна настрани.
На екрана беше нараненото мъртво лице на млада жена, но подобна гледка вече не можеше да я шокира. Забеляза очертанията на човешка глава — онзи седеше на първия ред и гледаше филма. Останалите места бяха празни. Сестра Крийп се втренчи в тази глава. Не успя да види лице, но и не желаеше, защото който и да беше там — каквото и да беше — нямаше как да е човешко същество.