Уорнър прокара лъча на фенерчето през лицето на Роланд. На челото на момчето имаше рана и в очите му се четеше шок, но изглежда, нямаше сериозни наранявания. С изключение на кръвта, лицето му беше бледо и прашно, а тъмносинята му памучна тениска беше скъсана и разкриваше още рани на хлътналите му мършави гърди. „Не е нещо особено — помисли си капитанът, — но трябва да свърши работа.“
— Къде са родителите ти? — попита той и Роланд поклати глава. — Добре, слушай ме внимателно: бяхме ударени от ядрено оръжие. Цялата шибана страна беше ударена. Нямам представа колко от обитателите тук са мъртви, но ние сме живи, както и полковник Маклин. За да останем живи обаче, трябва да въдворим ред, доколкото това е възможно, и поради тази причина се налага да помогнем на полковника. Разбираш ли какво ти говоря?
— Така мисля — отвърна Роланд. „Ударени от ядрено оръжие — помисли си той. — Ударени от ядрено оръжие… ударени от ядрено оръжие… ударени от ядрено оръжие.“ Зави му се свят. Помисли си, че след няколко минути ще се събуди в леглото си в Аризона.
— Добре, Роланд. Не искам да се отделяш от мен. Ще отидем в кухнята, за да намерим нещо остро: месарски нож, сатър… каквото и да е. След това ще се върнем в контролната зала. — „Ако успея да намеря пътя дотам“, помисли си Уорнър… но не посмя да го изрече на глас.
— Майка ми и баща ми — каза със слаб глас Роланд. — Те са някъде… тук.
— Няма къде да отидат. Сега полковник Маклин се нуждае много повече от теб, отколкото те. Разбираш ли?
Роланд кимна. Кралския рицар!, помисли си той. Краля беше хванат в капан в подземието и се нуждаеше от помощта му! Родителите му ги нямаше, катаклизмът ги беше помел, и крепостта на Краля беше ударена от ядрено оръжие. „Но аз съм жив. Аз съм жив и съм Кралския рицар.“ Примигна срещу лъча на фенерчето.
— Ще стана ли войник? — обърна се той към капитана.
— Разбира се. Не се отделяй от мен. Трябва да влезем в кухнята.
Уорнър вървеше бавно и отпускаше цялата си тежест върху железния прът. Намериха път до кухнята, където на места все още горяха огньове. Капитанът осъзна, че се бяха подпалили провизиите в склада. Десетки консерви бяха експлодирали и съдържанието им беше полепнало по стените. Всичко беше унищожено — сухото мляко, яйцата, беконът, шунката, всичко. Уорнър знаеше, че разполагат с още един резервен склад… коремът му се сви при мисълта, че можеше да са хванати в капана на този мрак без храна и вода.
Навсякъде бяха пръснати прибори, разхвърлени от ударната вълна. Капитанът изрови един сатър с върха на импровизирания си бастун. Острието беше назъбено.
— Вземи го — нареди на момчето той и Роланд изпълни заповедта.
Излязоха от кухнята и столовата. Уорнър поведе Роланд към останките на Управлението. От горе бяха нападали каменни плочи и цялото място беше наклонено и осеяно с дълбоки пукнатини. Залата с аркадните игри все още гореше и въздухът беше натежал от дима.
— Насам — каза капитанът и насочи лъча на фенерчето си към лазарета. Влязоха вътре. По-голямата част от оборудването беше счупено и безполезно. Уорнър се разтърси наоколо, докато не намери кутия с турникети и пластмасова бутилка със спирт. Каза на Роланд да вземе един от турникетите и бутилката, след което претърси счупения шкаф с лекарствата. Под краката им хрускаха хапчета и капсули като пуканки. Лъчът от фенерчето на Уорнър освети мъртвото лице на една от сестрите, размазано от скален къс с размерите на наковалня.
Нямаше следа от доктор Ланг, лекарят на Земен дом. Бастунът на капитана попадна на здрави шишенца демерол и перкодан. Помоли Роланд да вземе и тях, след което ги натъпка в джобовете си, за да ги занесе на полковника.