— Все още ли си с мен? — попита Уорнър.
— Да, сър. — „Ще се събудя след няколко минути — помисли си Роланд. — Ще е събота сутринта, ще стана от леглото и ще си включа компютъра.“
— Имаме да извървим дълъг път — каза капитанът. — През част от него ще се наложи да пълзим. Не трябва да се отделяш от мен, разбра ли?
Роланд последва мъжа и двамата напуснаха лазарета. Искаше му се да се върне и да продължи да търси родителите си, но Краля се нуждаеше повече от помощта му, отколкото те. Все пак той беше Кралския рицар и за него беше огромна чест, че Краля се нуждаеше от него. Една част от момчето отново се отврати от ужаса и разрушенията наоколо и завика „Събуди се! Събуди се!“ с пискливия глас на изплашен ученик, но другата част, която ставаше все по-силна, огледа заобикалящите го тела, които фенерчето осветяваше, и разбра, че слабите трябваше да умрат, за да могат силните да оцелеят.
Продължиха да вървят по коридорите, да прескачат труповете и да не обръщат внимание на стенанията на ранените.
Роланд нямаше представа колко време им беше отнело, за да стигнат до разрушената контролна зала. Погледна часовника си на светлината на една горяща купчина боклуци, но стъклото му беше пукнато и стрелките бяха спрели на десет и тридесет и шест. Уорнър пропълзя нагоре до ръба на ямата и насочи лъча светлина надолу.
— Полковник! — провикна се той. — Доведох помощ! Ще ви измъкнем!
Маклин, който се намираше на три метра под тях, обърна запотеното си лице към фенерчето.
— Побързайте — изрече с дрезгав глас той и отново затвори очи.
Роланд също пропълзя до ръба на ямата. Видя две тела долу, едното лежеше върху другото, заклещени в пространство колкото един ковчег. Тялото отдолу дишаше, но ръката му беше скрита в една пукнатина в стената. Изведнъж Роланд разбра за какво им е сатърът. Погледна оръжието и на светлината видя отражението на лицето си в острието му — само дето не беше неговото лице, онова, което помнеше, а някаква изкривена маска. Очите му бяха ококорени и блестяха, а челото му беше изцапано с кръв, която беше образувала формата на звезда. Цялото му лице беше осеяно със синини и подутини като на жаба и изглеждаше по-зле дори от онзи път, в който Майк Амбрустър го спука от бой, защото не му позволи да препише на контролното по химия.
— Малко педерастче! Малко четириоко педерастче! — беше се развилнял Амбрустър и всички, които ги бяха наобиколили, се смяха и дюдюкаха, когато Роланд се опита да избяга, но беше повален на пръстта за пореден път. Тогава се разплака, свит на земята, а Амбрустър се наведе над него и му се изплю в лицето.
— Знаеш ли как се слага турникет? — попита го гърбушкото с превръзката на окото. Момчето поклати глава. — Ще те напътствам как да го направиш, когато слезеш там долу. — Уорнър разгледа с помощта на фенерчето наоколо и намери няколко неща, с които щеше да накладе един хубав огън — останки от бюро, столове, дрехите на труповете. Можеха да използват горящата купчина, която подминаха в коридора, като подпалка. Уорнър се сети също така, че имаше запалка в джоба си. — Знаеш ли какво трябва да направиш?
— Така… мисля — отвърна Роланд.
— Добре, а сега ме слушай внимателно. Не мога да вляза в тази дупка, за да му помогна. Ти обаче можеш. Ще сложиш турникета здраво на ръката му, след което ще ти подам спирта. Полей цялата му китка с него. Той е готов, когато ти си готов. Вероятно китката му е премазана, така че няма да е много трудно да срежеш костите със сатъра. А сега ме слушай внимателно, Роланд! Не искам да се туткаш и да сечеш пет минути! Направи го бързо и стегнато, не губи никакво време, и веднъж започнеш ли, дори не си помисляй да спреш, преди да си свършил. Чуваш ли ме?
— Да, сър — отговори момчето и си помисли: „Събуди се! Трябва да се събудя!“.
— Ако си сложил правилно турникета, ще разполагаш с достатъчно време, за да обгориш раната. Ще ти дам нещо, с което да го направиш… Искам да се увериш, че ще я обгориш с огъня, чуваш ли ме? Ако не го направиш, кръвта му ще изтече и полковникът ще умре. Той е заклещен там долу и няма да се съпротивлява, а и много добре знае какво трябва да се направи. Погледни ме, Роланд.
Момчето погледна към светлината.
— Ако направиш всичко както трябва, полковник Маклин ще живее. Ако се издъниш, ще умре. Всичко е пределно ясно. Чаткаш ли?
Роланд кимна. Беше замаян и сърцето му биеше като лудо. „Краля е хванат в капан — помисли си той. — От всички кралски рицари аз съм единственият, който може да го измъкне!“ Но не, не… това не беше игра! Това беше истинският живот и майка му и баща му лежаха някъде там горе, Земен дом беше ударен от ядрено оръжие, цялата страна беше ударена от ракети, всичко беше унищожено…