Роланд сложи ръка на кървавото си чело и го стисна, докато лошите мисли не си отидоха. „Кралския рицар! Казвам се сър Роланд!“ Сега, въоръжен с огън и стомана, щеше да слезе в най-дълбокото и мрачно подземие, за да спаси Краля.
Мечо Уорнър изпълзя настрани от ръба, за да запали огън и момчето го последва като робот. Струпаха парчетата от бюрото, столовете и дрехите от труповете в единия ъгъл и използваха няколко горящи краища кабел от коридора, за да ги запалят. Мечо нареди няколко плочки от тавана и добави малко спирт в пламъците. В началото имаше само дим, но после червеното мъждукане се усили.
Ефрейтор Прадос все още беше облегнат на отсрещната стена и ги наблюдаваше, докато работят. Цялото му лице беше плувнало в пот и си мърмореше трескаво, но Уорнър не му обърна внимание. Дървото от бюрото и столовете се беше подпалило и горчивият дим се издигаше нагоре към дупките и пукнатините в тавана.
Капитанът закуцука към края на огъня и вдигна крака на един от счупените столове — другият му край гореше ярко и там черното дърво беше станало пепеляво сиво. Той го върна обратно в огъня и погледна Роланд.
— Добре. Хайде да се залавяме за работа.
Уорнър стисна толкова силно зъби, че гърбът го заболя, хвана момчето за ръката и му помогна да слезе в ямата. Роланд стъпи върху мъртвото тяло. Капитанът беше насочил лъча на фенерчето към заклещената ръка на полковника и обясняваше как се слага турникет. Момчето трябваше да лежи извито на една страна върху трупа, за да стигне ранената ръка. Забеляза, че китката на Маклин беше станала черна. Полковникът неочаквано се помести и се опита да погледне нагоре, но не можеше да вдигне глава.
— Стегни по-здраво — съумя да каже Маклин. — Завържи няколко възела на копелето!
На Роланд му бяха необходими четири опита, за да стегне достатъчно турникета. Уорнър му пусна спирта и момчето напръска почернялата китка с него. Полковникът взе бутилката със свободната си ръка и най-накрая успя да извие глава, за да погледне спасителя си.
— Как се казваш?
— Роланд Кронингер, сър.
Гласът и тежестта подсказаха на Маклин, че това е момче, но не можеше да види лицето му. Нещо проблесна и той се обърна към сатъра, който хлапето държеше.
— Роланд, в следващите няколко минути двамата с теб ще се опознаем много добре. Мечо! Къде е огънят?
Светлината от фенерчето на Уорнър изчезна за минута и момчето остана само в мрака с полковника.
— Лош ден — каза Маклин. — Не си виждал по-лош ден от този, нали?
— Не, сър. — Гласът на Роланд потрепери.
Светлината се завърна. Уорнър държеше горящия крак от стол като факла.
— Тук е, полковник! Роланд, ще ти спусна това. Готов ли си? Момчето взе факлата и се наведе отново над Маклин. Полковникът, чиито очи бяха замъглени от болката, видя лицето му и си помисли, че го познава отнякъде.
— Къде са родителите ти, синко? — попита той.
— Не знам. Изгубих ги.
Маклин погледна горящия край на крака на стола и се замоли да е достатъчно горещ, за да свърши работата.
— Ще се оправиш — каза той. — Ще се погрижа за това. — Погледът му се премести от факлата към острието на сатъра. Момчето приклекна под странен ъгъл над него, яхна трупа и се загледа в китката му, където се губеше в скалната стена. — Е — каза Маклин, — време е. Слушай, Роланд, давай да приключваме, докато някой от двама ни не го е хванало шубето. Ще се опитам да остана в съзнание възможно най-дълго. Готов ли си?
— Готов е — отвърна от ръба на ямата Мечо Уорнър.
Маклин се усмихна мрачно и по носа му потече една капка пот.
— Дай всичко от себе си в първия удар, Роланд — настоя той.
Момчето стисна факлата в лявата си ръка и вдигна зад главата си дясната, в която държеше сатъра. Знаеше точно къде ще удари — на мястото, на което почернялата кожа беше погълната от пукнатината. „Направи го! — заповяда си наум. — Направи го веднага!“ Чу как Маклин си пое дълбоко въздух. Роланд стисна здраво сатъра. „Направи го веднага!“ Почувства ръката си твърда като арматурно желязо. „Направи го веднага!“
Задържа въздуха си и стовари с всички сили сатъра в китката на полковника.
Костта изхрущя. Маклин потръпна, но не издаде никакъв звук. Роланд си помисли, че острието е срязало докрай костта, но се шокира, като видя, че беше проникнало едва сантиметър в дебелата китка на мъжа.
— Довърши работата! — провикна се Уорнър.