„Ах, какво разхищение — помисли си Сестра Крийп. — Ах, какво ужасно, отвратително разхищение…“
Тя отстъпи назад. Очите ѝ пареха от сълзите, а единият ѝ крак се хлъзна върху едно стъкло. Падна по дупе и остана така, без да има желание да се изправи отново.
— Добре ли си? — Арти тръгна внимателно към нея. — Нарани ли се, госпожа?
Сестра Крийп не му отговори. Беше изморена и се чувстваше премазана, затова реши да остане точно тук в руините на вълшебното място и да си почине малко.
— Няма ли да станеш? Водата е ей там.
— Остави ме на мира — отвърна му равнодушно тя. — Махай се.
— Да се махам? Госпожа… къде, по дяволите, да отида?
— Не ми пука. Не ми дреме. Ама хич… не ми… дреме. — Вдигна шепа стопено стъкло и пепел и ги остави да паднат между пръстите ѝ. Какъв беше смисълът да продължава напред? Дребният човечец беше прав. Нямаше къде да отиде. Всичко беше унищожено, опожарено и опустошено. — Няма надежда — прошепна Сестра Крийп и зарови ръка надълбоко в пепелта до нея. — Няма надежда.
Пръстите ѝ напипаха още разтопено стъкло. Тя го извади, за да види в какъв боклук се бяха превърнали мечтите ѝ.
— Какво, по дяволите, е това? — попита Арти.
Сестра Крийп държеше в ръката си подобен на поничка стъклен пръстен с дупка в средата, която беше около петнадесет сантиметра. Самият пръстен беше дебел около пет сантиметра и около осемнадесет сантиметра в диаметър. В горната му част, на неравни интервали стърчаха пет стъклени шипа: единият беше тънък като ледена висулка, вторият беше широк колкото острие на нож, третият беше изкривен като кука, а останалите два бяха просто грозни. Хванати в капана на стъклото бяха стотици тъмни елипси и квадрати в различни размери. Дълбоко вътре в пръстена се преплитаха странни паяжинови нишки.
— Това е боклук — промърмори Сестра Крийп с намерението да хвърли намереното обратно в купчината с боклуци, когато просветна нова светкавица.
Стъкленият пръстен изведнъж експлодира в пламенна светлина и за момент клошарката си помисли, че е избухнал в пламъци в ръката ѝ. Тя изпищя и го пусна на земята, а Арти извика „Господи!“.
Светлината изгасна.
Ръката на Сестра Крийп трепереше. Тя огледа добре дланта и пръстите си, за да се увери, че не са изгорени. Не усети никаква топлина, когато се появи ослепителният пламък светлина. Все още го виждаше, беше се запечатал в главата ѝ.
Пресегна се към пръстена, но бързо издърпа ръка. Арти се приближи и се наведе на няколко крачки от нея.
Сестра Крийп докосна с пръсти стъклото и отново дръпна ръка. То беше гладко и ѝ напомняше за студено кадифе. Отново го докосна с пръсти, този път за по-дълго, след което го сграбчи с ръка и го вдигна от пепелта.
Стъкленият пръстен остана тъмен.
Тя се вторачи в него и сърцето ѝ затуптя по-бързо.
Дълбоко в стъкления кръг се появи пурпурен блясък.
Той започна да расте като пламък и да се разпространява и в други точки от пръстена, да пулсира, и да пулсира, и да става все по-силен и по-ярък с всяка изминала секунда.
Един рубин с размерите на нокътя на палеца на Сестра Крийп заблестя в яркочервено, а друг, по-малък, запримига като запалена клечка кибрит. Трети рубин се разгоря като комета, последван от четвърти и пети, които също оживяха, макар и хванати в капана на това студено стъкло. Червеното сияние пулсираше, пулсираше… и клошарката осъзна, че ритъмът му следва ударите на сърцето ѝ.
Още рубини заблестяха, възпламениха се и се разгоряха като въглени. Неочаквано един диамант просветна в кристално синьо-бяло, а един четирикаратов сапфир експлодира в зашеметяващ кобалтовосин огън. Сърцето на Сестра Крийп заби по-бързо и хванатите в капана на стъкления пръстен стотици скъпоценни камъни засветиха в ритъм. Имаше смарагд в хладно зелено, диамант във формата на круша, който блестеше в горещо бяло като нажежена жичка, топаз, пулсиращ в тъмно червеникаво кафяво, както и още десетки рубини, сапфири, диаманти и смарагди, които също засветиха. Светлината потече по паяжината от нишки, които се виеха в стъклото. Тези нишки бяха от благородни метали — злато, сребро и платина — които също се бяха стопили и бяха попаднали в същия капан. Те се възпламениха като цвъртящи фитили и предизвикаха още лилави експлозии на смарагди, топази и аметисти.
Целият стъклен пръстен засия като многоцветен огнен кръг, макар Сестра Крийп да не усещаше горещина под пръстите си. Той беше започнал да пулсира много бързо, както и сърцето ѝ, и бликащите и прекрасни цветове ставаха все по-ярки.