— Ето. — Сестра Крийп отчупи парче хляб и го подаде на Арти, след което отчупи парче и за себе си. Вкусът му беше на опърлено, но по-добре да хапнеха нещо, отколкото да стояха гладни. Тя развъртя капачката на бутилката с джинджифилова бира. Газираната напитка мигновено стана на пяна и се разля навсякъде. Сестра Крийп побърза да долепи гърлото ѝ до устата си, отпи няколко глътки и я подаде на Арти.
— Мразя джинджифилова бира — каза той, след като отпи от нея, — но това е най-добрата, която съм пил в живота си.
— Не я изпивай цялата. — Сестра Крийп реши да не отваря консервата с аншоа, защото от соления ѝ вкус щяха да ожаднеят още повече. Парчетата шунка бяха прекалено ценни, за да ги изядат още сега. Подаде още едно малко парче хляб на Арти, отчупи такова и за себе си и го прибра.
— Знаеш ли какво вечерях в нощта преди това да се случи? — попита я продавачът на обувки. — Пържола. Огромен Т-боун стек в един ресторант на Петдесета източна. След това с няколко от момчетата тръгнахме да обикаляме баровете. Каква нощ само, казвам ти! Прекарахме си страшно добре!
— Браво на вас.
— Да. А ти какво правеше през онази вечер?
— Нищо интересно — отвърна Сестра Крийп. — Просто бях наоколо.
Известно време Арти просто си дъвчеше хляба и мълчеше. Най-накрая каза:
— Обадих се на съпругата ми, преди да напусна хотела. Мисля, че я излъгах, защото ѝ казах, че излизам, за да се навечерям и след това смятам да си лягам. Каза ми да внимавам и че ме обича. Аз също ѝ казах, че я обичам и че ще се видим след няколко дни. — Продавачът на обувки отново замълча и когато въздъхна, клошарката чу как дъхът му секна. — Господи — прошепна той. — Радвам се, че ѝ се обадих. Радвам се, че чух гласа ѝ, преди това да се случи. Хей, госпожа, ами ако Детройт също е ударен?
— Ударен? Какво имаш предвид с това ударен?
— Ядрена бомба — отвърна Арти. — Какво друго си мислиш, че може да причини подобно разрушение? Ядрена бомба! Може би не само една. Вероятно цялата страна е биле засипана е такива! Вероятно се ударени всички градове, както и Детройт! — Гласът му започна да става истеричен и той млъкна, докато не се окопити. — Проклетите руснаци са ни бомбардирали, госпожа. Не четеш ли вестници?
— Не, не чета.
— Какво си правила досега? Да не си живяла на Марс? Всеки, който чете вестници и гледа телевизия, е наясно, че това беше на път да се случи! Руснаците са ни подпалили задниците… и предполагам, че ние също сме подпалили техните.
„Ядрена бомба?“, помисли си Сестра Крийп. Тя едва помнеше какво е това; ядрената война беше нещо, за което се тревожеше в един друг живот.
— Надявам се — ако Детройт е бил ударен — да си е отишла бързо. Имам предвид, че мога да се надявам за такова нещо, нали? Да си е отишла бързо, без да изпитва болка?
— Да, мисля, че можеш.
— Нали… нали няма проблем, че я излъгах? Все пак беше благородна лъжа. Не исках да се тревожи за мен. Тя се притеснява, че ще се напия прекалено много и ще стана за смях. Не съм много добър с алкохола. Нали няма проблем, че ѝ казах благородна лъжа онази вечер?
Сестра Крийп беше наясно, че Арти я молеше да му каже, че всичко е наред.
— Разбира се — отвърна тя. — Много хора са направили много по-лоши неща онази вечер. Тя си е легнала, без да се тревожи, нали…
Нещо остро се допря до лявата буза на Сестра Крийп.
— Не мърдай — нареди ѝ женски глас. — Дори не дишай. — Гласът потрепери; човекът, на когото принадлежеше, беше изплашен до смърт.
— Кой е там? — попита Арти, който така се стресна, че целият изтръпна. — Хей, госпожа! Добре ли си?
— Добре съм — отговори Сестра Крийп. Посегна към бузата си и усети остро, подобно на нож стъкло.
— Казах да не мърдаш! — Стъклото беше притиснато по-силно в кожата ѝ. — Колко хора са с теб?
— Само още един.
— Арти Уиско. Казвам се Арти Уиско. Къде сте?
Последва дълго мълчание, след което жената попита:
— Имате ли храна?
— Да.
— Вода? — Този път въпросът беше зададен от мъжки глас, който се намираше някъде вляво. — Имате ли вода?
— Не. Но можем да ви предложим джинджифилова бира.
— Хайде да видим как изглеждат, Бет — каза мъжът.
Появи се пламък на запалка, който беше толкова ярък в този мрак, че Сестра Крийп си затвори очите за няколко секунди. Жената задържа огънчето до лицето ѝ, след което го насочи към това на Арти.