— Не! Все още има шанс да стигнем до резервния склад.
— Глупости! — изрева сержантът и лудостта се усети в гласа му. — Чух, че останалата част от първо ниво се е срутила! Знам, че хората са мъртви! Той иска да избие всички ни, за да получи храната!
— Довърши го, Шор — настоя другият мъж. — Отнеси му топките.
— Все още не, все още не. Искам да разбера къде е Маклин! Къде се крие и с колко оръжия разполага?
Пръстите на Роланд почти бяха стигнали до острието. По-близо… по-близо.
— Той има… Той има много оръжия. Има пистолет. И още един автомат. — По-близо и още по-близо. — Разполага с цял арсенал там.
— Там? Къде е това там?
— В… една от стаите. Надолу по коридора. — Почти я достигна!
— Каква стая, малко лайно? — Шор отново го сграбчи, разтресе го гневно и Роланд се възползва от момента; извади свещената брадва от панталона си и легна върху нея, като я хвана хубаво и здраво за дръжката. Когато решеше да действа, трябваше да е много бърз и ако другите двама мъже имаха оръжия, беше свършен.
„Плачи!“, заповяда си момчето и се насили да изхлипа.
— Моля ви… Моля ви не ме наранявайте! Не виждам без очилата си! — Захленчи и се затресе. — Не ме наранявайте! — Издаде давещ се звук, сякаш беше на път да повърне… и усети как дулото на инграма се отмества от черепа му.
— Малък лайнар! Малък страхлив лайнар! Хайде! Застани като мъж! — Сержантът сграбчи ръката му и се опита да го изправи на крака.
Сега, помисли си Роланд… Беше много спокоен и твърдо решен да действа. Кралския рицар не се страхуваше от смъртта.
Позволи на мъжа да използва силата си, за да го изправи, след което се стрелна като пружина, изви се и замахна със свещената брадва, върху чието острие все още личеше засъхналата кръв на Краля.
Лъчът на фенерчето проблесна върху секирата. Острието потъна в лявата буза на Шор, сякаш отрязваше парче от пуйка за Деня на благодарността. За секунда сержантът беше прекалено шокиран, за да действа, но после кръвта изригна от раната и пръстът му неволно дръпна спусъка. Автоматът произведе няколко изстрела, чиито куршуми изсвистяха покрай главата на Роланд. Шор залитна назад с половин лице, което беше обелено до кокал. Момчето го нападна и засече с брадвата дивашки, преди мъжът отново да успее да насочи оръжието си.
Единият от другите двама сграбчи рамото на Роланд, но той бързо се измъкна и скъса останалата все още здрава част от ризата си. Нанесе нов удар на Шор и уцели месестата част от ръката, която държеше инграма. Сержантът се спъна в едно мъртво тяло и автоматът издрънча върху камъните в краката на момчето.
Роланд го взе с едно плавно движение. Лицето му се беше изкривило в дивашка гримаса. Той се нахвърли на мъжа, който държеше фенерчето. Събра крака в позиция за стрелба, онази, на която полковникът го беше научил, прицели се и дръпна спусъка.
Оръжието запя като шевна машина, но откатът го блъсна назад в останките и го събори по задник. Докато падаше, забеляза, че фенерчето експлодира в ръката на мъжа. Разнесе се сумтене, последвано от пронизителен болезнен писък. Някой изхленчи и задраска по пода. Роланд стреля в тъмното. Червените траектории на куршумите рикошираха в стените. Последва нов писък, съпроводен от отчупване на камъни. Писъкът постепенно заглъхна и момчето си помисли, че единият от мъжете е стъпил в дупка в пода и е паднал в нея. Обсипа столовата с куршуми, след което спря да стреля, защото осъзна, че отново е сам.
Заслуша се. Сърцето му направо препускаше в гърдите. Сладкият аромат от използвано оръжие изпълваше въздуха.
— Хайде! — извика той. — Искате ли още? Елате ми!
В отговор получи единствено тишина. Нямаше представа дали ги беше избил всичките, или не. Със сигурност беше улучил поне един.
— Копелета — изпръхтя Роланд. — Копелета гадни, следващия път ще ви избия.
Засмя се. И се стресна, защото смехът му не звучеше като смеха на човек, когото познаваше. Искаше мъжете да се върнат. Искаше да получи още един шанс да ги убие.
Роланд потърси очилата си. Намери чувала за боклук, но не и тях, те бяха изгубени. Всичко щеше да е замъглено от сега нататък, но нямаше проблем; бездруго вече нямаше светлина. Ръцете му намериха топла кръв и тялото, на което принадлежеше. В следващите една-две минути рита главата на човека.
Вдигна чувала за боклук и с готов за употреба инграм се придвижи внимателно до мястото, на което знаеше, че се намира изходът на столовата; опипваше с пръстите на краката си за евентуални дупки в пода, но стигна успешно в коридора.
Роланд все още се тресеше от вълнение. Всичко беше черно и тихо освен бавното капене на вода. Проправи си опипом път към физкултурния салон със своя чувал с плячка в ръка. Нямаше търпение да разкаже на Краля, че се беше бил с трима тунелни тролове и че името на единия от тях беше Шор. Щяха да дойдат още тролове! Нямаше да се предадат толкова лесно, а и бездруго не беше сигурен дали успя да убие сержанта.