И когато Маклин беше решил какво да направи, Войника сянка му каза как да го направи.
Рагсдейл беше най-слабият. Беше лесно да му натисне лицето в калта, докато другите спяха.
Но една трета от оризовата питка, не беше достатъчна, напомни му Войника сянка. Маклин удуши Макгий и останаха само двама.
Мисисипи беше най-труден за убиване. Все още беше силен и успяваше да отблъсква опитите му. Но Маклин продължи да опитва, като го нападаше, докато Мисисипи се опитваше да заспи, и накрая онзи изгуби разсъдъка си, клекна в ъгъла и започна да призовава Исус като някакво истерично дете. Тогава беше съвсем лесно да сграбчи брадичката му и да извие главата му силно назад.
След това цялата оризова питка беше само за него и Войника сянка му каза, че се е справил много, много добре.
— Чувате ли ме, полковник, сър? — провикна се подигравателно Шор зад барикадата. — Просто ни дайте храната и ще се махнем!
— Глупости — отвърна Маклин. Нямаше смисъл повече да се крият. — Разполагаме с оръжия, Шор. — Отчаяно се надяваше сержантът да повярва, че имат повече от един автомат, няколко метални лоста, сатър и шепа остри камъни. — Отдръпнете се!
— Ние също си донесохме някои играчки. Не мисля, че ви се иска да разберете какви.
— Блъфираш.
— Дали? Е, сър, нека ви кажа нещо: намерих начин да стигна до гаража. Не е останало много. Почти всичко е разрушено и не е възможно човек да се добере до люка. Но намерих каквото ми е необходимо, полковник, сър, и хич не ми дреме колко оръжия имате там. А сега, ще ни дадете ли храната или ние да дойдем да си я вземем?
— Роланд — каза рязко Маклин, — приготви се за стрелба.
Момчето насочи инграма по посока на гласа на Шор.
— Каквото имаме, остава тук — настоя полковникът. — Намери си своя храна, точно както ние си намерихме наша.
— Няма повече! — изригна Шор. — Копеле такова, няма да ни убиеш, както уби всички останали в тази проклета…
— Огън — заповяда Маклин.
Роланд дръпна спусъка, без да се замисли.
Автоматът подскочи в ръцете му, а куршумите оставиха следи след себе си като алени комети. Те се врязаха в барикадата и в стената около вратата и започнаха да пукат и да свистят лудешки, докато рикошираха. На насечената светлина видяха как някакъв мъж — не беше Шор — се опита да се покатери през пространството между купчината натрупани боклуци и горната част на вратата. Той тръгна да слиза, когато Роланд откри стрелба, но внезапно изпищя и се спъна в стъклата и металните въжета, които момчето беше пръснало. Куршумите го уцелиха и мъжът се сгърчи и се оплете още повече. Спря да пищи. Появиха се ръце, сграбчиха тялото и го издърпаха назад в коридора.
Роланд отпусна спусъка. Джобовете му бяха натъпкани с пълнители. Полковникът го научи как да ги сменя бързо. Шумът от автоматична стрелба заглъхна. Мародерите също мълчаха.
— Тръгнаха си! — провикна се Уорнър. — Накарахме ги да избягат!
— Млъквай! — предупреди го Маклин. Видя някакъв проблясък в коридора — вероятно запалена клечка кибрит. В следващия миг над барикадата прелетя нещо запалено. То се приземи и се разнесе звук от чупене на стъкло. Маклин помириса бензина секунда преди коктейлът „Молотов“ да избухне. Във физкултурния салон се разля огнен лист.
Полковникът бързо наведе глава зад каменната купчина, която използваше за скривалище, докато стъклото виеше като ято оси около ушите му. Пламъците се стрелнаха покрай него и когато експлозията утихна, погледна и видя локвата бензин, която гореше на четири-пет метра от него.
Роланд също беше залегнал, но малки парченца стъкло бяха намерили бузата и рамото му. Той вдигна глава и стреля отново по вратата. Куршумите му уцелиха горната част на барикадата и рикошираха, без да нанесат никакви щети.
— Това хареса ли ти, Маклин? — подигра се Шор. — Намерихме малко бензин в резервоара на един от автомобилите. Както и парцали и няколко бирени бутилки. Разполагаме с още много като тази. Хареса ли ти?
По стените на разрушения физкултурен салон потрепваше светлината от огъня. Маклин не беше очаквал подобно нещо — Шор и останалите да стоят зад барикадата и да хвърлят тези копелета към тях. Чу някакъв метален инструмент да стърже останките, които блокираха вратата и няколко от камъните паднаха.
Втора бутилка с бензин и напъхан в нея горящ парцал прелетя във физкултурния салон и експлодира близо до капитан Уорнър, който се беше скрил зад една купчина камъни, изкривен метал и тежести от фитнес уредите. Бензинът се разля като мазнина от тиган и капитанът изрева, когато беше уцелен от разхвърчалите се стъкла. Роланд откри стрелба към вратата, когато трета бомба се приземи между него и полковник Маклин. Наложи му се да отскочи настрани, за да се предпази от разлетия горящ бензин. Парчета стъкло се врязаха в якето на полковника. Едно от тях го уцели над дясната вежда и блъсна главата му назад като юмручен удар.