Алек кимна. Не беше произнесъл нито дума откакто бяха пристигнали. Лицето му беше зачервено, сякаш имаше температура, но позволи търпеливо на зъболекаря да му вземе проба за определяне размерите на челюстите.
— Така. — Ндизей изплакна най-голямата лъжица за вземане на зъбни отпечатъци. — Вие сте U14, наистина голям мъж, мистър Пийч.
Сестрата направи бледорозовата смес с топла вода и оттам се разнесе мирис на нещо като виолетки и топла пластмаса. Ндизей я постави в лъжицата за вземане на отпечатък от горната челюст.
— Така, сега нека повдигнем устните. — Опря пръстите си в устните на Пийч и внимателно намести лъжицата, като изчака да излязат мехурчета и уредът да се намести както трябва в гънката между бузата и венеца. — Просто постойте малко неподвижен. — Започна да отброява времето по ръчния си часовник. — Само една минута.
Но само след трийсет секунди Пийч се завъртя на една страна, с плувнало в пот лице, опипвайки дръжката на зъботехническата лъжица, с препълнена със слюнка уста.
— Ще…
— Стойте неподвижно. — Ндизей опита да го задържи. — Дишайте дълбоко през носа.
— Ще се издрайфам…
Измъкна се с неуверена крачка от стола и протегна напред ръце, лъжицата падна на пода, големите му маратонки се плъзнаха в розовата смес.
Стоматологът се приведе и тупна по умивалника.
— Тук, ето тук, не на пода, ако обичате.
— Тук. — Кафъри се изправи, стисна го за ръката и го извъртя към мивката. — Ето тук.
Пийч едва успя да се наведе над нея и от устата му потече рядка, кафява, подобна на кафе течност. Стоеше пред мивката, гърдите му се повдигаха тежко, от носа му излизаше слуз.
Ндизей се засмя. Издърпа хартиени кърпи от поставката на стената и избърса потта от лицето си.
— Не се притеснявайте — не сте единственият, който реагира така. Ще напръскам с малко повърхностен анестетик задната част на устата ви, преди да се заемем с долната челюст.
— Не мисля, че съм добре. — Алек стисна мивката и вдигна очи, от долната му устна висеше сгъстена слюнка. Лицето му беше яркочервено, вените около очите му създаваха силен контраст със синия си цвят. — Не мисля, че…
— Ето тук. — Джак го хвана под мишниците и му помогна да седне отново на зъболекарския стол. Пъхна в ръката му чашка с течност за изплакване на устата и хартиена салфетка. — Почистете се.
— Не ми е добре.
— Мисля да изчакам, докато се почувствате малко по-добре — каза Ндизей, скъса нова хартиена салфетка и се приближи до мивката. — Да. Ще изчакаме, докато се почувствате по-добре.
Очите на Пийч бяха затворени. Той полюшваше бавно глава от ляво на дясно; очевидно му беше трудно да й намери удобна позиция. Избърса уста със салфетката и отпи от чашата, после кръстоса ръце пред гърдите така, че част от дланите му влизаше под мишниците.
— Добре ли сте? — Той кимна немощно. — Сега по-добре ли сте?
— Така мисля.
Ндизей избърса мивката отстрани и пусна водата, за да я изчисти. Спря и се загледа подозрително в кафявата течност в мивката.
— Мистър Пийч? Как е стомахът ви? Имате ли болки? — Алек кимна. Очите му изглеждаха малки на зачервеното лице. — Имате ли нещо против да опипам корема ви?
Пийч не каза нищо, докато стоматологът го натискаше лекичко в коремната област. Кафъри видя, че кожата беше опъната, стомахът беше твърд, като барабан.
— Какво има?
— Вземате ли ибупрофен, мистър Пийч? — Ндизей се приведе към него. — Вземате ли някакви противовъзпалителни лекарства? — Алек поклати отново глава и изпъшка тихичко, очите му премигваха немощно. Зъболекарят попипа дланите му. — Горещи са — рече той. — Така. — Натисна някакъв бутон в основата на стола и той се спусна така, че стана целият успореден на пода. — Мисля да извикаме специалист, който да ви прегледа.
Една от снимките на „най-вероятните заподозрени“ на стената в Отдела за борба с педофилите на третия етаж на Скотланд Ярд беше на жена в полупрофил, от кръста нагоре, седнала край червена завеса. Беше брюнетка с наднормено тегло и черен сутиен и толкова неравна повърхност на кожата, че на ярката светлина имаше вид на надупчена от солидна доза куршуми в корема.
Никой не знаеше името й. Снимката бе направена от кадър на видеофилм, открит от екипа в началото на деветдесетте години. Филмът беше подложен на обичайните процедури, но като се изключеха двете кутии „Джон Смит“ и празната чаша на нощната масичка, единственият потенциален белег за идентифициране беше татуировката на ръката й. Сърце зад затворнически решетки. Хората от лабораторията в Денмарк Хил бяха стопирали кадъра, в който жената се беше доближила достатъчно до камерата, за да бъдат заснети и лицето, и татуировката й, и снимката стоеше тук на стената откакто Полина се беше присъединила към отдела.