— Вече толкова съм свикнала с тези лица — беше признала веднъж тя на Сунес, — че ако се размина с някое от тях по „Уейтроуз“, вероятно няма да забележа.
Когато Полина влезе в сградата на AMIT тази вечер, жената от видеофилма беше последната й мисъл. Интересуваше я защо Дани беше в такова ужасно настроение. Мина през стаята на Криотос, като пътьом събра някой и друг лист и излая няколко инструкции. Вече бяха закъснели с цели двайсет минути за запазената във „Фредерик“ маса. Когато разбра, че с присъствието и укоризнените си погледи няма да накара Дани да побърза, тя влезе в стаята на старшия следовател и седна на празния стол на Кафъри, навела глава, като избутваше с показалец кожичките на ноктите си и поклащаше лениво стола насам-натам.
Сунес я откри така двайсетина минути по-късно.
— Съжалявам, миличка. — Застана зад стола и се приведе, за да я целуне по темето. — Съжалявам.
Полина вдигна очи.
— Искаш да се откажем от резервацията, така ли?
— Главният ни заподозрян току-що е бил откаран в интензивното. Ще те изведа някъде за уикенда — какво ще кажеш?
— О! — Сви рамене. — Предполагам, че няма да се стигне до друга резервация до края на следващата седмица. Но какво пък…
Сунес не довърши мисълта, че според нея се бе отървала необичайно леко. Не знаеше, че Полина щеше да приеме ситуацията много по-зле, ако сама не се бе заинтригувала силно, докато я бе чакала сама в офиса, всъщност направо беше омагьосана от необичайните драскулки, които беше видяла на бюрото на Джак Кафъри.
22
(25 юли)
Тъмната стая — стенният гардероб в спалнята — беше готова. Затвори вратата, запечата я със скоч, включи червената крушка и се намести удобно на една табуретка, поставил върху коленете си торбата с касетата, разтворил книгата върху статива пред себе си.
Снимката в наръчника показваше женска ръка, използваща специален инструмент за отстраняване на горната част на касетата — монетите на Клеър не бяха достатъчни, за да си го купи.
— Може обаче да използвате отварачка за бутилки — беше обяснил магазинерът, като го огледа подозрително. — Отварачката ще свърши работа.
И се беше оказал прав — отварачката свърши работата прекрасно, като отдели капачето от първия опит, и сега филмът беше готов да бъде прехвърлен в пластмасовата ваничка за проявяването.
Клеър извади отварачката от торбата, пусна я на пода, навлажни палеца си и запрелиства страниците, докато стигна до следващия раздел. С език между зъбите, леко приведен над книгата, той следваше буквално инструкциите, сряза водача на филма, после с дясната ръка мушна ваничката с проявителя в торбата. Върна ластичетата на ръкавите на якето, отвори ваничката и най-сетне, след продължителни усилия, пъхна филма в оста в центъра й. Натисна бутона, с който филмът се задържаше на място, затвори ваничката и я измъкна от якето, което беше приспособил да играе ролята на торба.
— Така!
Изправи се, остави ваничката върху статива и влезе в дневната, за да направи сместа „Кодак D76“.
Смърф хъркаше по доста нездрав начин, а около раната й се бяха насъбрали мухи. Бенедикт не можеше да си обясни откъде бяха надошли толкова много месарки. Като че ли се бяха появили ей така от нищото, излизаха като по магия от стените, мокета, завесите. От време на време, когато кучето спираше да хърка, младата жена чуваше колко тиха е къщата под тях — нищо не помръдваше, не се чуваше нито скърцане, нито шепот, само наподобяващото тихо бучене на хеликоптер жужене на мухите и постепенната промяна на температурата с отминаването на поредния летен ден.
Но нещо се беше променило. Бенедикт не знаеше дали е така със сигурност, но някак си го чувстваше. Тролът не се беше върнал предишната нощ. Не смееше да мисли какво би могло да означава това за Джош.