— Съжалявам, сър, мистър Френдшип говори за това с вас миналата вечер. Ще ви пусне при пациента, когато той бъде готов, а дотогава ми е казал да не ви разрешавам да влизате при него. Може да чакате тук с полицая.
— Вижте, аз бях с мистър Пийч, когато му стана зле. Ще вляза при него само за минутка.
— Мистър Френдшип каза, че съжалява. Но засега това е невъзможно. — Кимна към седналия в нишата от вътрешната страна на вратата полицай. — Вече ви позволиха да вкарате него.
— Добре, добре. Предполагам, че ако се помоля…
— Не… наистина. — Тя се усмихна. — Съжалявам. Честно, съжалявам.
— Няма нищо. — Джак се почеса по врата и огледа тясното пространство, където стоеше на пост полицаят. — Предполагам не може да постоя просто тук? В случай че настъпи промяна.
— Няма да настъпи.
— Е, и така да е, но може би все пак бих могъл да остана.
— Не мога да ви спра, но нищо няма да се промени преди мистър Френдшип да каже, че се е променило.
— Добре.
Кафъри свали якето си и седна срещу униформения полицай, протегна напред крака и проследи с поглед завеждащата, докато се отдалечи с малки, забързани крачки. Една сестра, която разопаковаше кутия тръбички за свързване към дихателен апарат в склада, го наблюдаваше, отворила широко немигащите си очи. Въоръженият полицай му кимна, но никой не каза нищо. Най-накрая сестрата взе ендотрахеалната тръбичка и се върна при своя пациент. След малко се появи завеждащата и се приближи към Кафъри. Опря рамо на стената и кръстоса ръце пред гърдите.
— И защо е всичкото това бързане?
Той се поизправи, решил, че е променила намеренията си.
— Просто искаме да поговорим с него за случилото се.
— Било е ужасно, нали?
— Ужасно — съгласи се младият мъж. — И да пази господ да не се случи с още някой.
— О, пази боже… не говорете такива работи.
— Тези хора не се спират с една проява. Прекалено се забавляват, за да спрат сами.
— Престанете. Не говорите сериозно, нали?
— Сериозен съм като инфаркт.
Завеждащата се намръщи.
— Тук не използваме подобни изрази.
— Съжалявам. — Джак се изправи и застана до нея, прочете името върху баджа, окачен на врата й. — Съжалявам. Не исках да ви обидя, Айо.
Тя се усмихна и докосна баджа си, леко смутена, леко поласкана.
— Няма нищо. Станало е по наистина ужасен начин, нали?
— Да. — Кафъри се почеса по врата и се приведе по-близко към нея. — И той е много умен… онзи, който е нападнал момченцето, който и да е той, е много умен. Убеден съм, че ако поговоря с мистър Пийч сега, ще успея да открия последната… — Той сви за секунда юмрук. — … последната частица от пъзела. Между другото — прокара кокалчетата на пръстите си по стената и се огледа, — имате ли нещо против, ъъъ… да използвам тоалетната?
— Отзад през вратата, първата вдясно — посочи нататък по коридора тя.
— Благодаря.
Щом влезе в мъжката тоалетна, той затвори вратата след себе си и преброи до пет. После се обърна и се върна право към интензивното отделение, почука припряно с кокалчетата на пръстите си по вратата. Отвори я Айо.
— Това един от вашите пациенти ли е?
— Какво?
— На пода на мъжката тоалетна. Със система е, струва ми се…
Айо се поколеба, не знаеше как да постъпи.
— Току до вратата е. Искате ли да повикам някого?
— Консултанта!
Спусна се нататък по коридора, баджът с името й се залюля силно на верижката.
Кафъри я изчака да мине през вратата, после кимна на униформения полицай и се вмъкна в отделението.
Мокетът се отделяше бързо — като еластопласт от кожа — кабарчетата отскачаха с лек пукот. Легна и притисна ухо в голите дъски на пода. Тишина. Лежа известно време така, чувствайки се някак приласкана от усещането на дърво — приятната, леко неравна повърхност, мирисът на канадска гора и дъжд. Трябваше обаче да продължава. Пое дълбоко въздух и седна, огледа участъка, който беше оголила.
Придържащата летва, малката дървена ивица с кабарчета в нея, беше закована за дъските. Бенедикт се наведе, намери теления банел от сутиена си и пъхна края му под летвата дотам, докъдето успя.
— Хей, Смърф — прошепна тя. — Виж Жената чудо. — Свали ризата си, уви я два пъти около дланите си и дръпна телта. Придържащата летва заскърца, надигна се и се отдели от пода. — Добре.