Бързо се извъртя и огледа резултата. От дървената ивица се бе отделила летва, настръхнала от остри кабарчета, напомняща зъби на акула. Инструмент. Ако не инструмент, то поне оръжие. Примъкна се малко по-напред по задник, сви колене, за да бъде възможно най-близо до радиатора, и стовари така получения инструмент върху медната тръба, после започна да го движи напред-назад, като импровизиран трион, напред-назад, напред-назад. Нямаше намерение да седи тук, докато умре. Щеше да си осигури вода и после да излезе. Беше съвсем просто.
В интензивното отделение цареше спокойствие, чуваше се само тихото бръмчене на мониторите, следящи състоянието на пациентите, и от време на време — засмукващ звук, когато някоя сестра изпробваше върху дланта си аспиратор за уста. В помещението имаше осемнайсет легла и сестрите, в театралните си сини престилки и меки бели чехли, се движеха безшумно между тях. Нямаше и следа от суетня или от паника. Кафъри имаше чувството, че ги наблюдава през стъкло с еднопосочна видимост. Никой не го попита нищо, когато тръгна между леглата, а когато една от сестрите се обърна за миг към него, повдигнала леко русите си вежди, той си помисли, че играта беше приключила, помисли, че тя ще го изобличи, че ще повика колегите си. Тя обаче само се усмихна и продължи да бута пред себе си портативната стойка за венозна система.
Алек Пийч беше в отделна стая с две легла. Джак погледна през прозореца и влезе, като затвори безшумно вратата след себе си. Завесите около едното легло бяха дръпнати, а в другото лежеше Пийч, по гръб, затворил очи, с ръце върху завивката. От гърдите и ръцете му излизаха катетри и го свързваха с многобройните окачени над леглото му торбички: някои бяха прозрачни и съдържаха медикаменти, други бяха ярки, многоцветни, пълни с хранителни разтвори. От една от тях със сигурност му вливаха кръв. Цветни светлинки премигваха, подскачаха и танцуваха по набора от монитори, уреди за измерване на пулса и кислородното съдържание на кръвта и т.н.
Кафъри дръпна завесите около леглото, приближи се до Пийч, подпря свитите си в юмруци ръце отстрани и се приведе, докато доближи уста до ухото му.
— Време е да бъдеш откровен с мен, Алек.
Очите на болния потрепнаха. Той раздвижи глава и от устата му се отрони тихо стенание.
— Пет пари не давам, че не си достатъчно добре, за да говориш с мен, пет пари не давам.
Сърдечният монитор над леглото започна да заеква. Джак чу как това задейства алармата някъде, в някоя от стаите на сестрите. Приближи се дори още повече, докато усети, че почти е влязъл в ухото на Пийч.
— Ако си ти и ако има още някой, сега ще ми кажеш кой е той. Не ми пука дали ще умреш, но не смятам да позволя това да се случи с някой друг.
Лицето на Пийч внезапно се промени. Той облиза устни с бледия си език. Премигна веднъж-два пъти, после отвори очи, завъртя ги встрани. Кафъри почти отстъпи крачка назад, толкова гняв, толкова злоба имаше в тях. И тогава устата му се задвижи. Гласът, който излезе, беше прекалено немощен, за да бъде чут над шума от машините.
— Какво? Кажи го отново, скапаняк такъв.
Една сестра, призована от алармата от стаята за кафе, се появи в пролуката от завесите и на лицето й се изписа шок.
— Сър! Ако обичате, налага се да ви помолим да напуснете… — Някой в отделението се разкрещя, че трябва да повикат охраната. — Сър… моля ви!
Устата на Алек обаче продължаваше да мърда и Джак се приведе още по-близо, като се напрягаше да чуе какво казва.
— Какво? Повтори го пак.
Точно когато пристигна завеждащата отделението, точно когато Кафъри разбра, че ще бъде изхвърлен, Пийч отвори уста още веднъж и този път думите излязоха достатъчно силно от нея, за да ги чуе:
— Майната ти — рече той. — Майната ти.
От пролуката в тръбата започна да капе вода. Това дори не беше тънка струйка — за образуването на всяка капка като че ли бяха нужни по няколко минути. Въпреки това Бенедикт прилепи уста към нея и засмука. Водата стигна само колкото да намокри езика й и да остави в устата й метален вкус, но тя притискаше напуканите си устни към пролуката с отчаянието на бебе, образувайки вакуум, и бавно, мъчително изсмука още една капка. Избута тялото си още по-близо, прегърнала радиатора с една ръка, но след двайсет минути, през които не успя да изсмуче дори един напръстник вода, се почувства изтощена. Отпусна се по гръб, задъхана от усилието.