— Алек Пийч, бащата, беше намерен тук, със завързани за този радиатор китки и глезени. Ще се ориентирате за позата му от оставените от него следи. — Джак посочи голямото тъмно петно върху мъхестия килим, простиращ се между двата радиатора в дневната. — Има рана на тила, затова известно време няма да можем да говорим с него. А може би изобщо няма да можем. А на второто място — виждате, че сега се качваме на втория етаж — е била държана Кармел.
Кармел, сега упоена в болницата, беше дала нещо като показания в линейката. Макар при първоначалния набързо направен преглед да не бяха открили рани по главата, бяха предположили, че в някакъв момент е губила съзнание: освен че беше приготвила вечеря около шест вечерта в петък, тя не помнеше нищо, докато не я бяха събудили, със запушена уста и завързана за водопроводната тръба в един стенен шкаф на площадката на втория етаж. Беше останала там, докато магазинерът не се провикнал през отвора на пощенската кутия три дни по-късно. Не беше видяла неканения посетител, нито беше разговаряла с него и не смяташе, че има някаква причина, нито от лично, нито от бизнес естество, поради която някой да иска да навреди на семейството й. След като й помогнали да се измъкне от шкафа, санитарите бяха извъртели носилката така, че тя да бъде с лице към стълбите. Не искаха да се обърне и да види написаното със спрей по стената зад нея.
— А когато го видите и вие — додаде той, като се вгледа в лицата срещу себе си, — вероятно ще се съгласите, че въпреки усиленото движение из къщата, би трябвало да не го показваме на пресата засега.
Кафъри се обърна отново към телевизионния екран. Операторът се качваше по стълбите с камерата, над стълбищната площадка се поклащаха сенки. Когато прочете посланието на стената, Джак веднага бе разбрал, че целта му е да изкорени всяка възможност за фалшиви признания.
Камерата се разклати, чу се едно „По дяволите“ и после от екрана прозвуча по-силен глас:
— Видя ли това?
Тъмнина. Настъпи кратка суетня, последвана от проблясване на светлина, отворът на камерата се затвори за миг, премигвайки като ирис. Когато образът се фокусира, детективите в стаята на старшия следовател пристъпиха несъзнателно крачка по-близо, опитвайки се да прочетат написаното със спрей послание:
♀ опасност
Кафъри натисна пауза, за да даде възможност на всеки от членовете на екипа да се надвеси и да го огледа внимателно.
— Женска опасност. — Изключи видеото и запали осветлението в стаята. — Искаме случаят да бъде приключен до утре — няма да обиждам интелигентността ви, като казвам защо.
В кухнята на база „Феъроукс“ наблюдателят свали шлема си и потърка уши. Все още не беше сигурен какво бе видял.
— Иска ми се да го бях направил с максимална продължителност.
Командирът го потупа по гърба.
— Те казаха, че търсим игла в купа сено, Хауи. Не знаят дали той е в парка.
— Но това е дете.
— Какво ще кажеш, като заредим, да се върнем пак там, а?
Но докато зареждаха с гориво, една кола беше блъснала един от пътните полицаи в Пърли, докато изпълнявал служебните си задължения. Престъпилият закона излязъл от автомобила и побягнал към летище „Кройдън“, затова пренасочиха „Индия 99“ натам. В края на смяната си в два през нощта, на наблюдателя му беше малко по-лесно да не мисли за неясната, бяла, наподобяваща поничка форма, която като че ли му се беше мярнала сред дърветата в Брокуел парк.
3
Протоколът в интензивното отделение „Джак Стайнбърг“ в болницата „Кингс“ изискваше всички пациенти с наранявания на главата да бъдат свързани с апарати за поддържане на вътречерепното налягане и на дишането през първите двайсет и четири часа, даже и да можеха да дишат самостоятелно. Дори без солидната доза мидазолам във вените си, главният свидетел на AMIT, Алек Пийч, нямаше да бъде в състояние да говори с пъхнатата в трахеята си тръбичка. Съпругата му, Кармел, беше все още упоена, но Кафъри щеше да отиде в болницата и да крачи цяла нощ из коридорите й като очакващ раждането на детето си баща, ако не се беше намесила главен инспектор детектив Сунес.
— Няма да те пуснат даже да се приближиш, докато е свързан с онази машина, Джак. — Уважаваше тази жадна решимост на улично куче в Кафъри, но познаваше твърде добре болничните си консултанти. Знаеше, че е по-добре да не настоява. — Ако се нуждае от кръв, обещаха да ни дадат образец от взетата му за предварителните изследвания проба. Разполагаме с мнението на консултанта и повече от това наистина не можем да искаме.