Децата се спогледаха и повдигнаха рамене. Джош беше толкова нов, че никой не беше успял да го опознае. И никой не се интересуваше дали беше дошъл.
— Добре. — Гъмър наду свирката. — Вземете си по една дъска, ако имате нужда, и влизайте във водата.
Детектив Логан седеше на прага на стаята на Криотос с чаша кафе в ръка и оглеждаше вратовръзката си, сякаш подозираше, че я беше залял с нещо. Когато Кафъри спря до него, той я пусна и вдигна виновно поглед.
— Всичко наред ли е?
— Колко часа обикаля из къщите в околността?
— Ъъъъ… аз… ами, постарах се да ги обходя най-подробно.
— Добре… — Джак пъхна ръце в джобовете си, приближи се още малко и пошушна в ухото му. — Просто сверих листовете за времето, което си работил извънредно, с показанията, които си взел от хората през тази седмица, и възникна проблем…
Отпусна брадичка и повдигна вежди. Логан веднага разбра какво искаше да му каже и сведе поглед.
— Няма нищо, можеш да компенсираш — додаде Кафъри. — Имам една работа за теб. — Погледна назад през рамото си. Качила краката си върху бюрото, Дани говореше по телефона. — Оставил съм карта с адресите в моето разпределение. Ще трябва да почукаш на двайсет врати преди слънцето да е залязло. Просто исках да знаеш.
Логан стоя, отпуснал немощно ръце покрай тялото, докато Кафъри се отдалечи. После оправи вратовръзката си и погледна към Криотос.
— Какво, по дяволите, го е прихванало? — изговори само с устни той.
Мерилин сви рамене и му обърна гръб.
— Така.
Бяха й нужни почти пет часа, но най-накрая Бен усети, че дървото се пропуква в ръцете й. Отстрани бавно и мъчително, вече с окървавени пръсти, парченцата дървесина, и видя пространството под пода. Наведе глава и надникна вътре. Кухината беше дълбока около двайсет и пет сантиметра, въздухът в нея беше по-топъл. Тръби и жици излизаха от стената на къщата и се губеха нататък в мрака. Не миришеше на мухъл или спарено, а на ново дърво и цимент. Бенедикт седна и издърпа остатъка от летвата, после завря лице отново в дупката.
„А сега какво?“ Близо до очите й имаше кръгла електрическа кутия, закрепена за една напречна греда. Наподобяващият пипала на малък октопод бял кабел се протягаше на север, на юг, на изток, на запад. Един край влизаше в горния край на черен цилиндър, стоящ гордо върху гипсовата основа. Трябваха й няколко минути, докато осъзнае, че това е металната обвивка на осветителния фитинг в кухнята. Беше малко по-голям от чаша, която сякаш беше обърната с дъното нагоре и пъхната в овален отвор.
„Боже мой…“ Фитингът, беше абсолютно сигурна в това, просто се напъхваше отдолу в гипсовата мазилка, без нищо да го задържа, нито винтове, нито пирони. Спомни си как Дарън, съпругът на Айо, го беше издърпал в кухнята им в Кенингтън, за да оправи нещо — помнеше как се беше полюлявал на кабела си.
Легна по корем и обхвана с длан горната част на лампата, натисна я надолу. Тя се раздвижи, издавайки продължителен, тих, засмукващ звук — като излизащо от формата си желе — и падна надолу. Жиците издържаха тежестта й, от образувалото се отдолу пространство нахлу дневна светлина. Бен си пое рязко въздух. Лампата се поклащаше под тавана като махало, жиците се удряха по стеничките на дупката, и когато нищо не се случи, когато никой не се спусна нагоре по стълбището и не задумка по вратата, тя събра достатъчно смелост да надникне през дупката и да види какво става долу.
Легна по корем, протегнала ръце напред като послушна ученичка на урок по гмуркане, „със събрани пръсти, деца“, и си спомни как Джош беше излязъл бежешком от сградата на плувния басейн, където го беше записала току-що на курсовете по плуване, и бе скочил в колата до нея. „Мамо, какво е аквадинамика?“ Гипсовият таван внезапно изпука под тежестта й. Тя се сви, ужасено измъкна главата си от дупката, косата й се закачи в пироните и тя се отдръпна оттам с нещо като корона от разчорлени коси. „О, боже, о, боже, о, боже…“
Постоя малко коленичила, дишаше тежко, в очакване таванът да се срути. Но тъй като това не се случи, пулсът й се поуспокои. Прибра падналите си върху очите коси и бавно, внимателно се надвеси отново. Този път действаше по-предпазливо. Разпери длани върху пода като гущер и бавно завря лице в задушното пространство, безшумно, като излязла на лов котка, докато успя да надзърне през кръга, освободен от фитинга.
Долу беше светло. А на три метра под нея, върху кухненския под лежеше Хал. По гръб, така че лицето му беше почти директно под дупката.