— Ти си наред, мамо — рече то.
— Добре, скъпи… но първо отиди до вратата, чу ли, отиди до вратата — там може би има някой, който ще ни помогне.
— Добре.
Джош остави чашата на пода, изправи се на нестабилните си крака, погледна веднъж надолу към Хал, който мяташе глава наляво-надясно, мърдаше уста, опитваше се да говори. Детето се обърна към коридора, подпирайки се на кухненските шкафчета, за да запази равновесие. Бенедикт виждаше само стъпалата му и отражението му в ламинирания под. Мъничко, слабо момче. Стигна до вратата и след кратка борба с ключалката я отвори.
Младата жена не помръдваше от мястото си, с изпъкнали от тавана очи като охранителна камера. Няколко минути от коридора не се чу нито звук. Тя си го представи как отваря вратата и просто излиза навън в летния ден, а над парка летят птички, носещи панделки в човките си.
Вратата се затръшна и тя видя връщащото се отражение. Едното високо, с тъмна коса, другото — на сина й, воден обратно в стаята с фамилиарната лекота на по-голям брат, който води малко момче из търговски център. Само дето Джош плачеше безмълвно.
Трябваше да остане, трябваше да се провре през тавана, трябваше да раздере кожата си, преди да позволи на някой да причини нещо лошо на Джош, но инстинктът я накара да се отдръпне навътре от дупката, скимтейки като дете, като издърпа поклащащия се фитинг обратно на мястото му. Изкълчи си глезена, болката прониза целия й крак, но тя не извика.
Познаваше тази фигура — знаеше точно на кого е. И сега вече всичко си дойде на мястото.
Кафъри остави ягуара на паркинга, забрави да плати и се спусна бежешком към сградата. Взе стълбите две по две, скърцането на обувките му по линолеума караше бутащите инвалидни колички санитари да спират и да го изпращат с поглед.
Тичаше. Отпред, в края на дългия излъскан коридор, вратата към интензивното отделение се отвори със замах. Оттам излезе медицинска сестра, притиснала смачкана хартиена кърпа към горната част на униформата си. Щом я наближи, видя тъмното петно върху салфетката, а когато се разминаха, разбра, че по горната част на престилката й беше размазана кръв.
Вратата се отвори отново и този път излезе полицаят, пребледнял, с окървавени ръце.
— Там вътре.
Кимна. Джак влезе в отделението.
Прозорецът на сестринската стая беше отворен и през отделението преминаваше лек ветрец. Завесите на леглото на Пийч в малкото помещение бяха дръпнати и две сестри с привидно невъзмутими изражения, мълчаливо бършеха пода и стените. Завесата, осветена отвътре като голям фенер за Хелоуин, беше опръскана в центъра си с кръв и петното, напомнящо паунова опашка, бе голямо почти колкото човек. Изпод леглото, на пода, който бършеха сестрите, лъскава като PVC, към краката на Кафъри се отичаше още кръв.
Две мили по-нататък в Брикстън, детектив Логан се наслаждаваше на мечтаната „Ред Страйп“ в „Принс ъв Уелс“. Момичетата от Клок Тауър Гроув се бяха държали странно — взираха се в следите от потта под мишниците му, затова се бе предал и бе заслизал отново надолу по хълма. Реши, че ще фалшифицира доклада. Добре известен факт в AMIT беше, че в последно време Джак Кафъри бе излязъл от релси: вероятно заради смахнатата си приятелка и нейните особени навици. Детектив инспектор Джак Кафъри направо си беше луд. Хората знаеха, че се е развихрил във всички посоки, вдигайки тревога за нищо. А на Логан определено не му харесаха прикритите заплахи, които му бе отправил във връзка с извънредните часове. „Майната ти“ — помисли си той и отиде на бара, за да му напълнят отново чашата.
24
В Норфолк гората на върха на каменоломната беше притихнала, чуваше се само призрачното потропване на дъждовните капки по листата. На всеки десетина минути по отстоящия на около половин миля път преминаваше автомобил. Някои бяха със запалени фарове, макар да беше обед. Трейси Лам запали цигара и се облегна назад на прашния стар „Датсун“, загледана в колите. Чувстваше се уверена, доволна от себе си. Щом се прибра вкъщи предишния ден, извади „книгата“ на Карл и се настани в неговата стая, в неговото легло — „това легло беше неговата радост и гордост“ — цялото в черен и сребрист лак, и огледала в дъската до главата, и започна да звъни на приятелите му. Както изглежда, никой от тях не знаеше за смъртта на Пендерецки — сякаш им пукаше — а когато им кажеше за визитата на детектив инспектор Кафъри, всички до един изпаднаха в паника.