Айо излезе иззад завесите с подлога, пълна с пластмасови щипки за системи и окървавени салфетки.
— О! — Ръката й полетя към гърдите. — Стреснахте ме.
Отново симпатичният детектив, онзи, който бе насърчил лудите й идеи. За Бен и Хал и пишкането на Джош по разни неща. Може би трябваше да му каже за тях, да го разсмее, да му покаже, че не му е сърдита.
— Какво е станало?
— А? О… — Тя погледна назад към Алек Пийч, който стенеше тихичко в леглото си. — Действието на успокоителните му премина и той се развълнува. Измъкна системата в радиалната си артерия — изглежда по-зле, отколкото е.
— А кръвта?
— Преливахме му кръв, когато измъкна иглата. Почти всичко това — тя посочи към пода — е от торбичката с кръв за преливане, а не от него. Той не е в опасност.
— Добре. — Приближи се към леглото. — Сега ще поговоря с него.
— Ъъъъ… — Айо му препречи изкусно пътя. — Съжалявам. Мистър Френдшип все още не е вдигнал забраната.
— Основното желание на мистър Френдшип е да ми създава неприятности.
— Може би ще бъде най-добре да поговорите с него за това. — Подкани го с жест да излезе. Тъй като той не помръдна, сестрата наклони глава на една страна. — Вижте, съжалявам, казвам го съвсем искрено. Съжалявам. Ако зависеше от мен…
— Айо, слушай — прошепна той. — Бил е той. Той го е направил. Той е убил сина си.
Тя затвори уста. „Значи е заподозрян. Трябваше да ме предупредят.“
— Хайде, Айо…
— Виж. — Тя затвори очи и вдигна ръка. — Благодаря ти, че ми каза, но съжалявам. Както знаеш, аз не трябва да се интересувам какво мислите, че е направил.
— О, за бога. Всички сте едни проклети благотворци.
Очите й се отвориха рязко.
— Няма нужда от това.
— Знам. — Джак огледа безпомощно стаята, чувствайки се безсилен. — Но всъщност само доказваш, че изобщо не ти пука. Искам да кажа, чете ли вестниците, които писаха за Рори? Чете ли какво е направил човекът там? На собствения си син?
Айо преглътна мъчително, кръвното й налягане се увеличи.
— Вече обясних моята… нашата позиция, така че… — Притисна длан към корема си. Бебето бе започнало да рита, сякаш се бе ядосало от нейно име. — … така че, ако бъдете така добър да си тръгнете, моля ви… моля ви, просто проявете уважение към нас, окей? Или ще трябва да повикам охраната.
— Благодаря, Айо — каза Джак. — Благодаря за великодушието ти. — Отвори вратата, готов да излезе. — Ще го запомня.
— И не се връщайте, докато не ви повикаме — извика след него тя, — докогато със сигурност ще минат няколко дена.
Ръцете й трепереха. Остави подлогата и отиде в стаята на сестрите, където седна, дишайки внимателно, докато чакаше сърцето й да се успокои. Една от стажантките се притесни.
— Хей? Добре ли си?
— Боже… не знам. Така ми се струва.
Айо отметна глава назад и пое въздух през носа. Пулсът й препускаше, гадеше й се — вероятно ставаше дума за пристъп на паника. Видяла потното й лице и треперещите ръце, сестрата влезе и включи чайника.
— Ще ти направя чай от лайка. Не трябва да те стресираме в твоето състояние, нали така, майче?
— Боже, благодаря… истинско ангелче си.
Айо се облегна, смъкна горната част на чорапогащника си и постави длани върху корема си. „За бога, той едва повиши глас и виж се в какво състояние си — готова си за преждевременно раждане заради това. Горкото, горкото дете — помисли си за хиляден път тя, — как ще се оправя с такава невротичка за майка?“
— Съжалявам, ако съм вдигнал фалшива тревога. — Въоръженият полицай, който пазеше пред интензивното отделение, пристъпи смутено от крак на крак. — Тук чухме само алармите и сестрите веднага се разтичаха… Помислих, че трябва да дойдеш.