— Ще има да вземаш. — Кафъри погледна към небето и започна да търси ключовете в джоба си. — Пълна си с мръсни номерца.
— Аз съм твоят информатор. Предполага се, че си ме регистрирал. Направи ли го?
— Разбира се.
— Лъжецът си ти. — Тя се усмихна. — Познавам твоя тип — вие сте по-лоши от моя вид, защото сте законни. Много по-лоши.
— Не ме заплашвай, Трейси…
— Пет хилядарки… и ще ти покажа какво се случи.
— Да-да. — Той се обърна да си върви. — Вече започна да се изживяваш като героиня от сапунена опера, Трейси.
— Слушай!
— Как не. — Джак тръгна към колата си, като вдигна ръка, за да я накара да мълчи. — Изобщо не се надявай.
— Ще се изненадаш истински от онова, което открих, че е знаел брат ми през цялото време. — Скочи, решила да не го остави да си замине. Това бе еднопосочният й билет към избавлението и той се отдалечаваше. — Ще се изненадаш от онова, което се е случило с момчето на Пендерецки и от онова, което мога да ти кажа за него. — Сега Кафъри ускори крачка и тя забърза подире му, протегнала ръце, напомняше огромна блатна птица както се движеше с жълтите си сандали с високи токове. — Виж, не се ебавам с теб… и защо да го правя? — Храчката започна да се събира в гърлото й. — Мога да ти покажа точно какво се е случило с него. Не да ти кажа, а да ти покажа.
— Трейси. — Джак спря и вдигна предупредително показалец. — Престани да ръсиш глупости. Говоря сериозно! — Ято гарвани излетя от дърветата зад него, а начинът, по който крилете им затъмниха небето я стресна — птиците сякаш акцентираха думите му. — Връщам се директно в Лондон и предавам целия случай на Ярд, и не ми се обаждай повече с бабините си деветини.
— Но…
— Но нищо.
Завъртя ключовете на пръста си и се насочи към колата си, като я остави да стои до ръждясалия стар „Форд“.
— По дяволите! — процеди след малко тя, загубила увереността си.
Ягуарът обърна, а тя стоеше неподвижно и гледаше как гарваните се отдалечават на фона на синьото небе. Когато изчезнаха зад дърветата, Трейси се обърна и закуцука обратно към къщата.
После седя на стъпалото пред вратата, загледана към хангара, към ръждясалите стари двигатели, покривите на старите ленд ровъри, оплетени в орлови нокти. Беше забравила, че държи цигара. Пусна я едва когато опари пръстите й. Намръщи се, преви се, прибра косите от лицето си и изплю поредната храчка точно върху горящия фас, размаза я с обувката си, за да не се подхлъзне на нея утре сутринта, когато чу скърцане на гуми по чакъла. Вдигна поглед, внезапно обзета от нервност.
— По дяволите.
Стана, дробовете й хриптяха, дръпна резетата на вратата и побърза да влезе по-навътре в къщата. „Може би говореше сериозно… може би другарчетата му пристигнаха…“ Беше стигнала до средата на коридора, когато чу гласа пред себе си.
— Трейси!
Това я накара да спре, току до кухненската врата, с бъхтещо се чак до гърлото й сърце. Преглътна мъчително. Опря изхапаните си нокти на рамката на вратата и се приведе предпазливо към коридора. Той стоеше неподвижно на огряната от слънцето предна врата, с ръце в джобовете, с напрегнато изражение. В къщата беше влязла оса и се блъскаше в тавана.
— Какво? — извика тя. — Какво искаш?
— Три хилядарки.
— Какво?
— Казах три хилядарки. Ще ти дам три.
Роланд Клеър можеше да каже на полицията, че трябва да търсят още някой, а не само Алек Пийч. О, да, можеше да им го каже само с едно изречение. Коленичи на дивана, притиснал носа и дланите си в прозореца, коляното му потрепваше нервно нагоре-надолу, загледан в прекрасните дървета и сухите поляни на Брокуел парк. Окачените в редица в тъмната стая снимки показваха ясно как Алек Пийч изнасилва сина си. Но от същите изображения ставаше ясно още нещо: ставаше ясно, че Алек Пийч не беше единственият човек в къщата по това време. Ставаше ясно, че участва още някой — онзи, който държеше фотоапарата.
Клеър щракна с език и забарабани по прозореца, питайки се как да постъпи по-нататък.
— Хммм, да — измънка той. — Хмм.
Отблъсна се в прозореца и се обърна обратно към голямата, добре осветена дневна, потривайки нервно длани.
25
Кафъри се върна в Шрайвмур малко след шест часа и докато паркираше, видя как Криотос, с кремаво сако, се качва в колата на съпруга си. Той прекоси улицата.