Насаме Ребека никога не говореше за онова, което се беше случило с нея преди година. Кафъри беше там, беше я видял отблизо, в безсъзнание, изложена на показ, увесена от тавана: кървав, прощален експонат на един убиец. Беше присъствал търпеливо на показанията й във връзка с разследването на убийството на съквартирантката й Джони Марш в една малка болнична стая в Луишам. Беше дъждовен ден и докато траеше интервюто, от клена пред прозореца се стичаха капки.
— Виж, ако това ти е трудно…
— Не… не, не е трудно.
По това време вече беше почти влюбен в Ребека. Като гледаше приведената й глава и нервно мърдащите в скута й слаби ръце, докато се опитваше да изрази случилото се с думи, докато се опитваше да обясни причиненото й унижение, сърцето му кървеше от болка и той ускори даването на свидетелските й показания, нарушавайки всяка точка от правилника, за да скъси мъчението. Изговаряше онова, което знаеше, така че на нея да й остане само да кима с глава в знак на съгласие. Тя дълго не можа да се отърси от преживяното — докато даваше свидетелските си показания в съда, изгуби дар слово и не беше в състояние да каже нищо повече, така че най-накрая се наложи съдебният лекар да й позволи да напусне свидетелското място. Дори сега, ако Джак направеше опит да я придума да говори за това, тя „спускаше кепенците“. Или, нещо което го ядосваше, започваше да се смее и да се кълне, че случилото се не й се беше отразило изобщо. Пред другите обаче го използваше почти като аксесоар, като част от своя гардероб.
Групи от възмутени жени предвкусват веселието от таблоидите и играта на котка и мишка с хитроумното избягване на пресата от страна на Морант. Бъдещите й амбиции? „Да бъда забранена от Джулиани — това би било наистина забавно.“ А най-често повтаряният въпрос убиец? „Кога смятате да биете дузпата на изкуството и да се захванете с това, което наистина искате да правите — да бъдете модел?“ „Случайна 2“ се открива в „Зинк Галъри“, Кларкънуел на 26 август и ще бъде отворена до 20 септември.
„Единственото, което я интересува истински, е светът да мисли, че е жилава.“ Кафъри затвори списанието, остана известно време, скрил лице в дланите си, опитвайки да не мисли за нея. През прозореца среднощните лондонски светлини проблясваха като морски същества със светещи гръбнаци. Не можеше да не си зададе въпроса дали и Рори Пийч вижда същите светлини.
— Кафе?
Той подскочи лекичко на мястото си. Отвори очи.
— Мерилин?
Мерилин Криотос, мениджърът — „получателката“ — на обременяващата база данни с убийствата на HOLMES, стоеше на прага и го гледаше. Беше с яркорозово червило и морскосиня рокля, единият й ревер беше закрепен със седефена брошка във формата на зайче.
— Тук ли спа? — Ако съдеше по тона й, беше полувпечатлена, полуотвратена. — В офиса?
— Добре, добре. — Джак се изправи от бюрото и притисна кокалчетата на пръстите в очите си. Беше малко преди зазоряване и нощта беше порозовяла в подножието на кройдънските небостъргачи. Една муха плуваше с крачката нагоре в чашата със скоч. Кафъри погледна часовника си. — Подранила си.
— Беше казано „при първа светлина“. Половината екип е вече тук. Дани е на път към Брикстън.
— По дяволите!
Той се зае опипом с вратовръзката си.
— Искаш ли гребен?
— Не, не.
— Ама имаш нужда.
— Знам.
Влезе в работещия двайсет и четири часа без прекъсване пункт за подкрепяне на екипа отсреща, купи сандвич, гребен, четка за зъби, и забърза нататък по „облицования“ с картите на района коридор, като се отби да вземе резервната риза, която държеше в помещението с доказателствения материал. В мъжката тоалетна съблече ризата, наплиска с вода гърдите и подмишниците и се наведе, за да пъхне лице под чучура, намокри косата си, после отиде до сешоара, вдигна ръце, вмъкна глава отдолу, за да си изсуши косата. Знаеше, че се намира в безмълвното око на урагана. Знаеше, че щом страната се пробудеше, щом хората включеха телевизорите и новината се разпространеше, телефонът в стаята, където се приемаха обажданията, щеше да започне да звъни. Междувременно трябваше да се справи с бюрократичните изисквания, да се уредят срещи с кмета на района, на които да бъде преценено как ще се отрази ставащото върху местното население и да се мисли каква информация да даде за желаещите да отразят събитията в медиите.