Първото, което реши да направи, беше да намери къде да остави Стивън — не искаше като дойде Кафъри, да го види да се мотае из къщата с парцала за прах и с идиотска усмивка на лице. Затова предния ден го беше завела в датсуна.
— Слушай, може да вземеш и Боба. — А после го беше откарала до караваната на върха на каменоломната. — По-късно ще ти донеса и Бритни.
— Буидни…
— Ще ти донеса и нея. Обещавам.
И го направи. Донесе всичките му афиши на Бритни, единствената му аудиокасета с нейни песни и уокмена, който Карл му беше подарил преди четири Коледи. Настани го да седне с няколко карамелени десертни блокчета и коли, заключи караваната с катинар и остана навън в дъжда, като пушеше цигара, гледаше движещите се по пътя коли със запалени фарове и си мислеше колко е умна и смела. А днес, като се върна при караваната, в деня, в който Кафъри трябваше да се появи по магистрала А 12 с парите, се почувства дори още по-смела. Беше слънчев и ясен ден. Спря за малко пред караваната, за да се изплюе на земята. Трябваше да намери начин да докаже, че „Стивън“ беше наистина същото момче, което Кафъри търсеше. Вътре той цвърчеше, опитвайки да изговори текста на звучащата в момента песен. Имаше само една касета на Бритни Спиърс, но изглежда не му омръзваше да я слуша. Пускаше я отново и отново, но все още не знаеше думите. Трейси отключи катинара и влезе. Завесите бяха овлажнели от конденза, вонеше на плесен.
— Слушай, Стивън. — Тя остави кофата и седна на пейката до него, вдигна едната слушалка от ухото му. — Стивън…
Той й се усмихна широко, клатейки глава напред и назад.
— Трейт…
Тя се усмихна, опитвайки се да бъде търпелива.
— Гледай. — Свали му слушалките и ги сложи върху леглото, после изключи сонито. — Искам да те питам нещо. Съгласен? — Той спря да се движи за момент, обмисляйки това, което му беше казала, постави дланите си една върху друга. — Попитах дали си съгласен?
Той като че ли успя да се фокусира. Закима усилено, толкова енергично, че петите му се заудряха в пода.
— ’Ласен.
— Добре. Сега слушай. Помниш ли името на онзи човек в Лондон?
Стивън спря да кима. Издаде тих задавен звук, премести поглед встрани и после — върху Бритни Спиърс, залепена на вратата: Бритни лежеше върху жълт пикап в бяло-червен тоалет на мажоретка.
— Стивън? — Той задвижи глава нагоре-надолу и сега тя видя, че устните му се мърдат. Приведе се по-близо към него. — Какво? Какво казваш? — Той пъхна пръст в носа си. — Не, хайде не прави това. — Дръпна рязко ръката му. — Хайде де, преди го знаеше, говедо такова — човекът, който ти счупи главата? — Той се намръщи внезапно и изцъкли очи. Вирна брадичка и обърна лице към прозорците, сякаш се смееше. Но не се смееше. Кимаше. — Спомняш ли си?
— Ннгг.
— Как се казва?
— Аабаан…
— Иван? Това ли каза? Иван?
— Ннг.
Заклати глава нагоре-надолу с искреното желание да й достави удоволствие.
— Добре. А ако някой те попита: „Кой направи това с теб?“, ще кажеш: „Иван, Иван Пендерецки“.
— Аа-Баан Бемм-ббеммб… — Имаше вид на човек, който ще се разплаче всеки момент от усилието да изговори тези думи. — Аа-Баан. Бембер… Абанн Беммбередцих!
Получи се достатъчно добре. Трейси се облегна доволна и запали цигара. Сега вече се чувстваше уверена, много уверена. Бритни Спиърс, с джинси и светлосиня тениска, им се усмихваше отстрани от „Таймс Скуеър“ в един видимо горещ ден.
От ягуара, паркиран покрай брега на „Луишам“, Кафъри се обади на Сунес.
— Няма да мога да дойда тази сутрин. Съжалявам, аз… не знам, хранително отравяне от снощи или нещо от този род.
— О, боже, Джак. — Двамата полицаи, които беше определила за него, чакаха в офиса. — Те седят тук като две дечица, очакващи татко им да дойде и да им каже какво да правят.
— Добре, добре — дай ми ги. — Кафъри разговаря десетина минути с един от двамата полицаи, които бяха определени за негови помощници за деня — даде му параметрите на обектите, които искаше да обиколят. Логан вече беше минал през западната част на парка и сега искаше двамата да позвънят на всички врати от източната му страна. След това поиска да говори с Криотос, за да я помоли да се свърже с Чампалуанг Кеодуангди и да уреди с него среща за късен обяд.