Съдържанието й се пръсна по земята. За момент всички притихнаха, загледани в снимките. Дори Лам бе шокирана за миг от онова, което видя. Стоеше приведена над тях, с полусвити колене, с пребледняло лице, сякаш всеки момент щеше да се строполи на колене.
— Трейси, нека не усложняваме излишно…
— Майната ти.
Снимките бяха общо трийсетина, от по-стария тип, с малък бял кант по краищата и леко зърнеста структура. На тях се виждаше дребно русо момиченце на около шест години, седнало на градинска пейка. Носеше шорти с тиранти и лигавник, на което бе избродирано зайче. Косата му беше сресана и опъната назад и извита на раменете навън в стила на шейсетте години, като на голяма жена. На някои от снимките тя играеше с плажна топка; на други лигавникът беше махнат и момиченцето гордо показваше голата си бяла гръд, наклонило на една страна глава. На две от снимките, които бяха паднали близо до задната врата, между краката на един смутен полицай така, че едната покриваше донякъде другата, същото момиченце беше в леглото. Беше яхнало лицето на възрастен мъж. И този път нямаше нито панталонки, нито пликчета.
— Не! — Лам падна напред, по лице върху снимките. — Не… те са мои, не ми ги вземайте, моля ви!
Движеше неконтролируемо ръцете си нагоре-надолу, като изтощен плувец, който опитва да се задържи на повърхността, събирайки фотографиите под тялото си. От цялото това вълнение едната обувка се измъкна от крака й.
— Хайде, мис Лам. — Възцарилото се мълчание беше нарушено и някой постави длан върху рамото й. — Станете. И си оправете полата. Показвате на целия свят какво имате.
— Разкарай си скапания крайник… — Трейси блъсна ръката му. — Пусни ме.
Полицаят, от страх да не би тя да се обърне по гръб и да го ритне и още по-лошо — да не види по-голяма част от онова, което се намираше под полата й, отстъпи леко, и погледна към колегите си за помощ.
— Мис Лам — намеси се една полицайка, — това тук са изключително важни доказателства. Ако не ме оставите да се доближа до тях, ще бъда принудена да ви арестувам. Нима не виждате какво става с бедното момиченце от снимките?
Трейси, легнала на пода като жаба с едновременно мърдащи крайници, застина, като чу тези думи. Двамата полицаи се спогледаха, учудени от реакцията й. Тогава Лам се обърна на една страна и закри лице с длани, гърдите й се задвижиха конвулсивно, сълзи превърнаха червените й бузи в огледала.
— Мис Лам… трябва да станете… видяхте…
— Да, видях, знам — изви тя. — Разбира се, че видях. И кое е то, според вас, задници такива? А? Кое е според вас „бедното момиченце“, кое е?
Наложи се да я издърпат от къщата — двама души я хванаха от двете страни, за да я довлекат до колата, покрай ръждивите туби за бензин, покрай стария, покрит с пълзящи растения автомобилен скрипец. Арестуващият я полицай току-що бе преминал еднодневно обучение в Хендън за новата бърза техника за арестуване. Когато Кафъри пристигна в единайсет часа, той тъкмо заключваше белезниците на Трейси Лам.
Попълването и подписването на необходимите формуляри продължи до обяд и Трейси Лам можеше да бъде официално обвинена за неприличното нападение на момчето от видеозаписа. Разпитващите я полицаи — от Отдела за борба с педофилията на Скотланд Ярд — го бяха донесли. Имаха го от цели десет години и я бяха търсили през цялото това време. Казаха й, че перуката не би могла да затрудни особено идентифицирането й. След като написаха обвинението срещу нея, стигнаха до заключението, че може да бъде пусната под гаранция.
Навън, до окосената градинка пред полицейския участък, тя запали цигара и постоя известно време неподвижно, без да обръща внимание на влизащите и излизащите служители, вдигнала поглед към недовършената катедрала, към движещите се в редици по небето облаци. По дяволите. Не можеше да повярва. Просто не можеше да повярва. Бяха я предупредили, че може да има и други обвинения, съгласно Закона за порнографските публикации, които „биха могли да възникнат в хода на разследването на случая“, но назначената за нейна защитничка Кели Алварес, дребна жена с вид на мексиканка, със зацапан стикер, оформен като спасителна лодка, на ревера, й обясни, че положението не било толкова лошо, колкото си го мислела. Разполагаха само с един запис, а снимките, които й бяха направени в детска възраст, щяха да помогнат да се докаже какво „огромно влияние са ви оказали вашият баща и по-късно — брат ви. Не се тревожете, Трейси. Ако имаме късмет, може да се отървем с условна присъда“.