Ако можеше да й се вярва.
„Хайде сега пък.“
Бутна вратата, за да я отвори. В задната му част имаше котел и рафтове от подвижни дъски отгоре. Върху горната полица имаше купчина кърпи. Кафъри задуши. Коленичи, подуши мокета. Тук, дори извън шкафа, беше напоено с урината на Кармел и сега острата миризма се понесе към него, като почти го накара да си запуши носа. „Това обаче не е миризмата, която търсиш — тя е по-друга…“ Изправи се и се обърна, като гледаше нагоре и надолу от стълбищната площадка.
Спалнята се намираше в предната част на къщата, срещу банята. Дъските скърцаха, докато приближаваше края на площадката, като запали последователно осветлението и надникна и в двете помещения. Тишина. Уличната светлина изглеждаше оранжева, като преминаваше през завесите на спалнята. На нощната масичка лежеше брой на списание „Хелоу!“, козметиката на Кармел образуваше безмълвна редичка, на пода се валяше жилетка и чифт чорапи. Играчките за вана на Рори бяха струпани в пластмасов кош за пране под мивката. „Той ги наблюдава — наблюдава ги в леглото.“ Мина отново покрай шкафа, шкафа на Кармел, към задната част на къщата. Това беше стаята на Рори. Отвори вратата и постоя неподвижно за известно време.
Помещението беше квадратно и се намираше точно над кухнята, с един голям прозорец. Детектив Куин беше дръпнала пердетата, за да не допуска любопитните погледи, но пролуката между тях беше достатъчно широка, за да види полюшваните от вятъра дървета в парка. Тук миризмата беше по-силна.
Внезапно го обзе чувството, че нещо стои в коридора зад него. Обърна се рязко. Коридорът тънеше в тишина, само светлината от уличните лампи навлизаше откъм спалнята. „Сега пък започна да си въобразяваш разни неща. Да измисляш какво ли не…“ Движеше се безшумно из стаята, навеждаше се да вдига играчки, да обръща разни неща, опитвайки да си представи как някой от парка наблюдава игрите на Рори. Улвърин го наблюдаваше мълчаливо от афиша на Х-мен до леглото, по пода се валяха модели на участници в кеч лигата… „Опитай да си представиш Рори клекнал тук да си играе с играчките, докато някой го наблюдава.“ Обърна се. В стъклото, което се виждаше в малкия процеп между пердетата, светеше отражението на голата електрическа крушка. Джак изгаси осветлението и дръпна завесите. Дърветата от другата страна на счупената ограда отстояха на по-малко от четирийсет и пет метра.
„Каза, че би искал да ме гледа в леглото…“
Беше една от странните безоблачни нощи, през които вятърът не позволява облаците да скрият звездите и небето никога не изглежда истински черно. В парка дърветата се полюшваха като едно, потреперваха там, където ги близнеше вятърът. Кафъри стоеше неподвижен, докато вниманието му бродеше из стаята, изкачваше се по стените, обикаляше покрай вратата, прекосяваше тавана, мина над главата му и излезе през прозореца, докосна страните на къщата, слезе по градинската пътека, прескочи зад оградата и се озова сред дърветата. Можеше ли седящият на някое от тези дървета да вижда какво става вътре в стаята? Някой, който обичаше да се катери?
Приближи се до леглото на Рори и легна, извади фенерчето от джоба и го остави върху корема си, усещайки непрестанно студеното присъствие на голия прозорец вдясно. Пъхна длани под главата си и се загледа в тавана, питайки се дали очакваше да се случи нещо — нещо да връхлети през прозореца и да се приземи отгоре му върху леглото. „Тайни места. Винаги има къде да скриеш нещо.“ Но не на очакваното от теб място. Движението му из стаята бе предизвикало леко въртене на електрическата крушка над леглото. Взря се в нея замислено, следвайки с поглед въртеливото й движение, и си мислеше за Юан — възможно ли беше събитията да се завъртят в обратна посока? Пухената завивка на Рори миришеше на омекотител и съвсем слабо — на листа, и Кафъри полузатвори очи, като се наслаждаваше на мириса и си спомняше къщата на дървото. Трейси Лам… дали наистина го беше излъгала… дали знаеше нещо?
Надигна се и седна, фенерчето се търкулна и се приземи шумно на пода. Една муха бе изпълзяла от пластмасовата розетка в основата на фитинга.
Джак скочи върху леглото, протегна пръстите си към него, завъртя розетката около оста й. В пластмасата имаше малка четвъртита дупка — пъхна пръсти вътре и усети грапавия ръб. Квадратчето като че ли беше изрязано с нож „Станли“.
„Фиона? — Сега вече пулсът му препускаше лудо, усещаше натиск в ушите с тишината наоколо. — Фиона, това не си ти, нали? Какво би търсил Отделът по научна криминалистика в розетката на лампата, та да взема мостра от нея?“