— Хал, надявам се, че се забавлявате в Корнуол. Дарън е. Ще се видим, като се върнете, но Айо искаше да се обадя и да кажа, че така и не е успяла да мине през дома ви и че съжалява… Работата е там, че бебето ни се появи снощи. — Той направи пауза за момент и Бенедикт си го представи: смутен, опитващ да не губи самообладание, пристъпващ от крак на крак — все пак беше голям човек. — То се роди малко по-рано, нашето бебе, един месец по-рано, защото някой на работата й я стресирал силно. Някаква отрепка, Джош, напълно си прав по отношение на тези хора, да, човече, да, Джош. А във всеки случай малкият Ерол, това ще бъде името му, малкият Ерол е в онова от онези неща за преждевременно родени… той е добре, но… — Дарън направи нова пауза, сякаш се чудеше какво да каже. — О, не се притеснявай, той е добре, просто няма да можем да поливаме цветята и се извинявам. Ще отворим заедно някоя бутилка, четиримата, като се върнете, и ще отпразнуваме събитието. Това е всичко, приятелчета. Доскоро.
Бенедикт лежеше до радиатора с длани върху лицето.
Болеше я глава, имаше крампи в крайниците и дори въпреки водата, която изсмукваше капка по капка, устата й бе дотолкова пълна с някакво подобно на лепило вещество, че затварянето й предизвикваше дискомфорт. Вестниците бяха писали, че Кармел Пийч щяла да умре до двайсет и четири часа от обезводняване при тази жега, ако междувременно не я бяха открили. Смърф дишаше учестено и мъчително и младата жена знаеше, че състоянието й се влошава бързо. Бедното животно бе толкова старо и толкова объркано — очите му бяха помътнели и гурелясали, а през последните няколко часа беше престанало да се движи, само от време на време изскимтяваше. Бен отпусна ръце; поемаше дълбоко въздух, опитвайки се да не заплаче. Айо имаше новородено бебе, а те тримата с Джош и Хал щяха да умрат.
Кафъри слезе да вземе парцал от кухненския шкаф и се качи горе с него. Включи цялото осветление на втория етаж и застана на стълбищната площадка, загледан в капака на тавана. Тайни места. Таванските помещения са едни от най-често използваните за криене места от „липсващите“ деца. „Винаги проверявай под резервоара за вода.“ Първият дошъл на мястото на престъплението екип беше претърсил тавана на номер трийсет, надявайки се да открие там Рори. Дали не бяха пропуснали нещо?
Натисна капака. Той се отвори лесно и когато Джак се повдигна на пръсти и пъхна длан през него, напипа ключ за осветлението, а от отвора надолу увисна сгъваема подвижна стълба от неръждаема стомана с гумирани крачета. Осветлението се включи, сводестият таван се освети като в църква. Кафъри пъхна фенерчето си отзад в колана, дръпна докрай стълбата и започна да се качва по нея.
Беше висок човек и таванското помещение се оказа прекалено ниско за него: налагаше се да стои с леко приведена глава. Помещението беше подредено — дървени сандъци от някое отдавнашно пренасяне; на единия пишеше „Рори/дрехи“, на друг — „Кухня“, рула с оранжев изолационен материал, а в ъгъла, където се спускаха сенките на стените, бе подпряна пластмасова коледна елха и найлонов чувал, пълен с червена лъскава украса. По тавана висяха паяжини, достойни за влакче на ужасите. Кафъри усещаше допира на изолационния материал в кожата си… и силния, топъл мирис в ноздрите си. Тук ставаше нещо… нещо, което всички минали през къщата бяха пропуснали. Завъртя се бавно на 360 градуса, без да пропуска нито едно несъответствие, и веднага видя това, което търсеше.
Беше в другия край на таванското помещение, точно над стаята на Рори: малка, неопределена купчина от нещо, напомнящо кал в полумрака, над която бръмчаха мухи.
Тръгна с покрита с длан уста — „страхуваш се от онова, което може да намериш ли?“. Спря на около половин метър от купчината, прогони с ръка мухите. Намираше се пред мокри останки от храна — полуизядена храна в полистиренови кутии от заведения за бързо хранене, лигави хамбургери, малка купчина чаши от „Макдоналдс“, смачкани салфетки. В единия край имаше купчина изпражнения, покрити със салфетка. А в средата на всичко това в изолационния материал бе разчистен кръг, от чийто център в помещението проникваше спирала жълта електрическа светлина. Когато се приближи и застана над нея, установи, че гледа през малка дупка право надолу към пухената постелка на Рори.
Някой си беше направил лагер тук — някой бе релаксирал тук, бе живял тук, бе ходил по нужда тук, бе наблюдавал Рори оттук, вероятно бе мастурбирал тук. „Негодник.“ Кафъри се изправи и се огледа. Два метра по-нататък, на стената, която делеше помещението от съседната къща, беше подпряна дъска от талашит. Опита да я вдигне и установи, че е съвсем лека. Отдели я без никакви трудности и я премести встрани. Постави длан върху голата стена и се приведе, за да огледа какво имаше зад нея.