— Има ли нещо, което искаш да ми кажеш?
Тя го изгледа изненадано.
— Не. Трябва ли да има?
— Не.
— Какво е това? Какви са тези смахнати въпроси? Какво става?
— О, нищо. — Запали цигарата. — Наистина, нищо.
Вярваше й — тя не знаеше. Ако съществуваше връзка между Полина и случилото се с Лам тази сутрин, Сунес не знаеше нищо по въпроса.
Ребека знаеше, че този ден животът й се беше променил из основи. Беше успяла действително да почувства процеса, усещането беше като от промъкването на нов цвят върху й. Размразяване, може би. Действието на хероина трябва вече да беше преминало, но се чувстваше неестествено спокойна, сякаш най-сетне гледаше в правилната посока. Обади се на агента си, за да се откаже от изложбата в Кларкънуел и да уговори да приеме всички предложения за творби, които беше предпочела да не продава. С напредването на деня вестта започна да се разпространява бавно, предизвиквайки известен временен интерес, докато агентът реши да вземе нещата в свои ръце:
— Докато говоря с теб, Ребека, гледам през прозореца на офиса си към улиците на Сохо, и не виждам нищо друго освен мятане на перки и опашки — там е истинска лудост. По брадичките им се стича кръв. Бих могъл да им продам и шибаната ти тоалетна чиния, скъпа.
Тя прекара деня в дома на Джак, легнала по гръб в градината, пушейки тънки пури, с мобилния телефон до ухото, учудена, че приказните цифри, за които й говореха от другата страна на телефона, можеха да бъдат свързани по някакъв начин с нея. „Сигурен ли си, че няма някаква грешка?“ Наблюдаваше как димът се вие нагоре към синьото небе и размишляваше за странния обрат в живота си. Питаше се как щеше да погледне той на това — какво щеше да бъде отношението му към нея сега. „Не бих те обвинила, ако ми кажеш просто да си гледам работата, Джак. Не бих те винила.“
Когато той се прибра късно същата нощ, лицето му беше посивяло. Изглеждаше изтощен.
— На този свят има и умни копелета — обяви той, извади една бира от хладилника и изпразни джобовете си от монетите, а после пъхна сакото в торбата с дрехите за химическо чистене. — Умни, много умни копелета.
Но когато тя поиска да разбере нещо повече, той не удовлетвори желанието й. Събу си панталоните, сложи и тях в торбата и се качи в банята по чорапи и риза.
Докато си вземаше душ, Ребека отвори бутилка вино. Бутилката беше висока и синя и, тъй като й хареса как изглежда на светлината, я занесе горе. Напълни две чаши, постави неговата върху казанчето за тоалетната заедно с бутилката, и отпи от своята, чудейки се откъде да започне.
— Анулирах изложбата — заяви най-сетне младата жена, като се подпря на мивката, загледана в силуета му зад завесата.
— Какво е това?
— Казах, че анулирах изложбата в „Зинк“.
Той дръпна завеската, опитвайки да изтрие сапуна от очите си.
— Какво?
— Продаваме всичко, за което имам предложения… всичко, което мислех, че искам да задържа за себе си. Всъщност вече го направих — продадох ги.
— Беки… — Джак спря душа, намери опипом хавлията, избърса сапуна и водата от лицето си, за да я вижда както трябва. — Не можеш. Не можеш да направиш това.
— Всъщност мога. — Ребека се приведе, взе чашата от тоалетното казанче и му я подаде. От ръцете, краката и корема му капеше сапунена вода. Допреди няколко дни тя щеше да го изгледа, да направи някакъв коментар, да му каже колко възбуждащо е тялото му, но тази вечер нямаше да бъде несериозна. — Мога и го направих. И знаеш ли какво? — Завъртя чашата в ръцете си, като гледаше в нея, леко смутена. — Мисля също така да се консултирам със специалист. — Изплези език и се усмихна. — Обещай, че няма да кажеш на никого.
Той не отговори. Приседна на ръба на ваната, с гръб към нея, вперил очи във винената чаша. Ребека нямаше представа какво се върти в главата му. След малко Кафъри се обърна, преметна крака през стената на ваната, остави чашата си на пода и й подаде ръка.
— Ела. — Тя пое ръката и той я дръпна в скута си, обви сапунените си ръце около раменете й. — Така е добре — промълви той. — Наистина добре.
Младата жена наведе глава и се усмихна потайно, завряла лице във врата му, като на свой ред също се изцапа със сапун. Тениската й започна да прогизва.
— Тениската ми се намокри — обяви тя. — Виж ме.
— Какво ще кажеш да си легнем? Да видим дали този път ще се получи?
Тя се усмихна.
— Само дето целият си в сапун.