Служителят зачете обвиненията.
— Трейси Джейн Лам, обвинена сте в заговор за извършване на акт на неприлично нападение с други непознати, в нарушение на обичайното право.
Съдията се намръщи на Лам, сякаш не я беше забелязал до момента и сега бе леко раздразнен, че я вижда… сякаш бе влязла току-що, без да бъде съобщено за нея.
— Мис Лам. — Свали очилата си, притисна длани в бюрото и се облегна назад на кожения си стол с висока облегалка. — Разбирате, че това е много сериозно нарушение и не може да се разглежда тук. Днес сме се събрали само за да определим дата за разглеждането на делото и да поговорим за пускането ви под гаранция.
Трейси му се усмихна саркастично, сякаш я бе попитал дали знае азбуката.
— Да-а. — Побутна дъвката в ъгъла на устата си, изплю поредната храчка в чашката и се изправи, като си позволи да се усмихне едва забележимо. — Знам.
— Добре. — Съдията затвори очи отвратено и се обърна към обвинението. — Казахте, че няма да се противопоставяте срещу пускането под гаранция?
— Точно така.
— Сигурен ли сте, че не искате да се противопоставите?
— Да, напълно съм сигурен.
— Знаете, че имам правото да отменя това решение.
— Да… аз…
— Добре. — Почука гръмко с химикалката си по бюрото. — Защото мисля, че може би ще направя точно това.
— Сър. — Алварес се изправи наполовина и бутна, без да иска, една химикалка от масата. — Сър, важно е да се има предвид, че нарушението е твърде старо и няма доказателства, че подсъдимата е все още в контакт с жертвата.
Трейси задъвка по-усилено и стесни обсега на вниманието си към съдията. Никой не беше казал, че има вероятност да не я пуснат под гаранция. Дори не си беше помислила за такъв вариант. Сега адвокатът на обвинението се изправи и кимна към съдията.
— Става въпрос за обичайното право, сър, съгласни сме със защитата.
— И — Алварес прибра косата си зад ухото — подсъдимата няма нарушения през последните осем години. Мис Лам беше пусната под полицейска гаранция и днес се появи навреме за разглеждането на делото. Абсолютно нищо не навежда на мисълта, че може да не дойде. Хм… — прегледа документацията си. — Живее на едно и също място от трийсет години и нарушението, в което я обвиняват, е извършено преди повече от дванайсет години. А обвинението вече даде да се разбере, че няма да се противопостави или да изисква някакви условия.
— Един момент, само един момент. — Съдията се почеса по главата. — Говорим за изключително сериозно нарушение. Не става въпрос за обвинение в кражба на стоки от магазина. Трябва да помислим много внимателно за това.
— Сър — прекъсна го Алварес, — защо не дадем думата на моя клиент?
— О, добре. — Той посочи с химикалката си към пейката и се облегна назад, подпрял лакът върху страничната облегалка на орнаментирания си стол. — Защо не. — Направи широк жест към Алварес. — Давайте. Говорете.
Тя стоеше под лек ъгъл спрямо него, поставила едната си ръка върху парапета. Насочи изпъкналите си очи към Лам.
— Искам да му кажа нещо, което да го накара да се почувства по-сигурен — прошепна тя. — Познавате ли някого, който би могъл да предложи…
— Доколкото си спомням, казахте, че ще изляза оттук.
— Така е, така е, просто не очаквах това. — Алварес прехапа устна. — Вижте и обвинението — те също не го очакваха. А сега трябва да му предложа нещо. Имате ли човек, който би могъл да даде пари за пускането ви под…
— Не, нямам такъв, по дяволите. — Нещата не се развиваха както трябва. Ако не я пуснеха под гаранция, тогава Стивън… най-вероятно щеше да се освободи от онова въже. Но когато си го представи как опъва кабела, как опитва безумно да го прегризе, разбра, че има вероятност и да не успее да се освободи. — Изобщо не е ставало дума, че няма да изляза оттук.
Алварес сведе очи и разтърка основата на носа си.
— Трейси, само помисли, моля те — има ли човек, който…
— Мис Алварес?
Съдията започваше да губи търпение.