— Да, сър, просто опитвам да разбера дали мога да предложа някакъв залог. — Обърна се отново към Трейси и сведе още по-близко към нея глава. — Сигурна ли си, че не можеш…
— Не. Казах вече — не мога.
— Мис Алварес, не знам дали някой ще бъде в състояние да предложи парична гаранция за вашия клиент, но случаят е като по учебник. — Той се изкашля, притискайки пръсти към устните си. — Защото имам усещането, че мис Лам… имам усещането, че мис Лам може да се изкуши да не се появи на следващото заседание на съда.
— Това не е вярно…
— Сър! — Алварес се върна бързо към пейката. — Сър, подсъдимата дойде в съда днес, сър. Тя си дава прекрасно сметка за сериозността на обвиненията и въпреки всичко дойде в съда. Сигурна съм, че мис Лам би се съобразила с всички условия, които бихте й наложили. И ще бъде готова да се явява по всяко време, което сметнете за подходящо. А междувременно ще живее в своето жилище.
— Вижте — поклати със съжаление глава съдията, — не е моя работа да ви уча, но говорим за сериозно закононарушение. — Размаха химикалката си по посока на Трейси. — Тя вече е била осъждана.
— Да, но не за нещо, свързано с това.
— Тя знае колко дълга би била присъдата… — Изчака Алварес да млъкне. — Тя знае колко дълга би била присъдата, ако бъде призната за виновна. — Съдията записа нещо в дневника на съда, наведе се и прошепна нещо на секретаря, после отново вдигна поглед. — Така че — не. Не. — Изви тялото си, докато застана с лице срещу Лам. — Нито едно от условията, които бихте ми предложили, не би било достатъчно. Затова, мис Лам, станете, ако обичате.
Трейси се изправи, присвила с горчивина очи, все така с дъвката в уста, изпълнена с омраза към него.
— Казах ви, че не мога да разглеждам този случай тук, и поради естеството му и свидетелите, които може би ще бъдат призовани, смятам, че е най-безопасно разглеждането му да бъде прехвърлено на място, където могат да се пускат видеодоказателства, ако е необходимо… разбирате ли? — И продължи, без да й даде възможност да отговори. — Междувременно, тъй като предугаждам сериозен риск да решите да не се върнете в съда, ще ви задържа под арест. Може да дойдете тук след една седмица и ще хвърлим отново поглед върху ситуацията. Благодаря. — Обърна се пак към секретаря на съда и повдигна вежди. — Продължаваме ли нататък?
Сутрин. Чувстваше ръцете си слаби като вода, но към това се беше прибавило и нещо ново: някакво странно потрепване на въздуха, сякаш стаята се разцепваше на две. През нощта Смърф беше повърнала нещо, което приличаше на утайка от кафе във вода, и когато видя изцъклените очи и втвърдената слуз около устата на животното, разбра какво предстои. Прегърна врата на скъпото старо същество и притисна устни в ухото му:
— Смърф, толкова съжалявам.
Беше открила Смърф като лъскаво кутренце в приюта за кучета в Батърси и я беше довела вкъщи, завързана на червена брезентова каишка. Животното бе танцувало около глезените й, докато чакаха на автобусната спирка, извивайки задната половина на тялото си от възбуда, с драскащи по настилката на тротоара нокти. Смърф превърна дните за пране в ад. Всеки чифт чорапи изчезваше. Цапкаше в морето заедно с Джош, когато ходиха в Корнуол, и тъй като не знаеха точно кога е родена, избраха деня на Свети Валентин за официалния й рожден ден. А сега дъхът й миришеше на амоняк, а дишането й беше тежко и мъчително, устните й се издуваха навън при всяко вдишване.
— Обичам те, моя стара Смърф.
Бенедикт легна до кучето и притисна лице в кадифената глава, усещайки примигването на окото от своята страна, леката ръждива миризма на козината, боцкането на посивелите косъмчета около муцуната. Целуна животното, точно под ухото, където кожата беше мека и нежна, и Смърф се размърда леко, въздъхна. Повдигна наполовина опашка и отпусна тънката си лапа върху босия крак на младата жена.
„Няма смисъл да опитваш, в края има само зло, каквото и да правиш, колкото и усилия да полагаш, не можеш да построиш достатъчно здрава стена…“
Когато вдигна поглед половин минута по-късно, Смърф беше престанала да диша.
Кафъри се събуди рано, по-рано, отколкото бе смятал, с лицето на Алек Пийч в ума. Ребека спеше до него. Той подпря глава на ръката си и я загледа как диша, с гладко и безметежно лице на елф; мислеше си за снощи и се питаше дали да не я събуди и да повтори всичко отново. Но лицето на Пийч нахлу внезапно в съзнанието му и след като не успя да се избави от него, стана от леглото и отиде в банята.