— О? — Повдигна леко брадичка и се вгледа внимателно в Алварес. След една седмица Стивън може би нямаше да е жив… ако не успееше да се измъкне от въжетата, така и щеше да си остане завързан за шкафчетата и масата в караваната. „Седем дни? А колко ли ще издържи той? И какво, по дяволите, ще правиш с един труп? Какво щеше да яде и да пие той?“ Имаше само колите и шоколада, които му беше купила тази сутрин, и малко вода в бутилката под мивката. — Как можеш да бъдеш толкова сигурна, че ще ме пуснат следващия път?
— Ами защото изнамерих малко вътрешна информация. — Кели намигна. — Днешният съдия следващата седмица ще бъде в отпуск и съответно ще го замества някой друг. И този път няма да има проблем, обещавам ти.
Лам кимна замислено. Беше свикнала да се оглежда през рамо и да долавя опитите за жонгльорство при всяка среща и сетивата й бяха съвършено настроени към определени честоти. Така стигна до извода, че Кели Алварес не беше подходяща за тази професия. Тя беше идеалистка, която искаше с цялото си сърце да достави удоволствие на своите клиенти и Трейси знаеше точно как да използва в своя полза този основен недостатък.
— Разбра ли как са ме хванали? — попита тя.
— Имали видеофилм с теб.
— Само един?
— Само този — вдигна пред нея своето копие. — Искаш ли да го видиш?
— Не. — Трейси се размърда на стола си. — Какво правя в него?
— Ами ти… — Изкашля се елегантно в свитата си в юмрук ръка. — Извършваш неприлично насилие над малко момче.
— Ти изгледа ли го?
— Да.
— Е, и? Къде сме? В какво съм облечена?
— Ти си в едно легло.
— С кувертюра имитираща леопардова кожа ли?
— Точно така. Имали този запис от години. — Алварес наклони глава на една страна и я погледна със симпатия. — Мисля, че това е щяло да се случи, рано или късно. Единственото хубаво нещо е, че се е случило доста отдавна. Те нямат нищо по-скорошно. Съдебните заседатели могат да бъдат убедени, че си загърбила всичко това.
— Нямат ли нищо от Интернет?
— Ъъъ… — Посоката, която бе взел разговорът, очевидно накара Кели да се почувства неудобно. — Не — отвърна предпазливо тя. — Въпросният видеозапис е единственото, с което разполагат засега.
— Добре.
„Сред нещата, които пазеше Пендерецки, има поне още четири видеофилма с теб… и кой знае колко от Интернет нещата на Карл.“ Кафъри щеше да ги предаде всичките, ако беше замесен. Лам разтри лице с длани и погледна през рамо към поста на надзирателя.
— Добре. — Обърна се към своята събеседница, приведе се към нея и понижи глас. — Питах те за детектив инспектор Кафъри.
— Да. — Алварес като че ли беше щастлива от промяната на темата. — Това ме заинтригува — попитах обвинението, но и той не беше чувал за него.
— Сигурна ли си?
— Разбира се. Поразпитах насам-натам. Той е в съвсем друг отдел, няма абсолютно нищо общо с Отдела за борба с педофилията и определено нищо общо с разследването. Защо? Ти какво мислиш?
— Нищо. — Но не беше така. Мислите й препускаха бясно. Нещо в нея продължаваше да се протяга, да се протяга с всички сили към онези пари — всяко сухожилие, всяка клетка. — Значи смяташ, че другата седмица ще ме пуснат под гаранция?
— О, да. Гарантирам ти го.
30
На Кафъри не му беше нужно много време, за да разбере, че Кармел Пийч взема лекарства. През нощта Алек беше преместен в друго отделение и тя седеше на ръба на леглото му и прилежно вадеше лука от една купа със супа и го поставяше върху някаква салфетка. Изглеждаше така, сякаш всичките пигменти бяха изсмукани от тялото й и беше останала само изсушената кожа. Лакът й се беше обелил и частици от него бяха полепнали по тениската и джинсите й, а когато Кафъри и Сунес влязоха в стаята, тя вдигна поглед, но не ги позна. Съзнанието й премина покрай тях и тя се зае отново със супата.
— Алек. — Даниела приседна до него върху леглото. Джак затвори вратата и пусна щората. — Алек — повтори нежно Сунес, — знаеш ли защо сме тук, синко?
— За да дълбаете още с нож в раната? — Беше с черно-сребърна тениска с образа на Елвис, а две-три възглавници поддържаха гърба му. Бакенбардите му бяха подрязани. До него, върху шкафчето до леглото, беше залепена детска рисунка с пастели. Кени от Южния парк, а най-долу, с кафяв флумастер, беше написано „Рори“. — Вече не можете да ме нараните. — Загледа се в големите си ръце, свел глава. — Вече не. Просто направете това, което трябва да направите.