— Съжаляваме. — Кафъри имитира Сунес и на свой ред приседна на леглото, осъзнавайки интимния елемент в сядането толкова близко до Пийч. — Дойдохме, за да кажем, че съжаляваме… Аз съжалявам, но има нещо, което все още не ни казваш, Алек. Нещо се е случило с теб в къщата… — Джак се изкашля. — Нещо се е случило, преди Рори да бъде отвлечен. Имаме представа какво е то, но бихме искали да го чуем от теб, защото…
Спря. Кармел се беше изправила внезапно. Без да каже дума хвърли с все сила салфетката, стана на крака, нахлузи чифт подпетени обезформени маратонки и тръгна из стаята с резки движения, като си тананикаше силно мелодията от една реклама на автомобили, вдигаше и оставяше разни неща, отваряше шкафчето до леглото и вадеше предмети оттам, за да ги пренареди шумно. Щом видя изражението й, Алек скри лице в дланите си и поклати отчаяно глава. Кафъри се приведе към него и заговори тихо, но все пак достатъчно силно, за да надвика шума.
— Съжалявам, Алек, ако това ти се струва безчувствено, но трябва да бъде направено.
— Ла, ла, ла, ла! — Кармел пееше с цяло гърло мелодията. Джак вдигна очи и установи, че тя го гледа гневно. — Ла-ла-ла-ла!
— Кармел, скъпа — обади се Пийч, — отиди да изчакаш отвън.
Във вбесено мълчание тя сграбчи цигарите и запалката от дамската си чанта, без да отделя очи от Кафъри, и излезе от стаята, като тръшна вратата след себе си. Беше му нужно малко време, за да се освободи от нейния гневен образ, сякаш навлякъл маската на войната. Размърда се и погледна към Сунес, която вдигна рамене.
— Мистър Пийч… — Опита отново, като стабилизира гласа си. — Алек.
Челюстта на Пийч мърдаше, сякаш езикът му беше парче упорит хрущял, който не успяваше нито да преглътне, нито да изплюе. Той избута купата със супа, без да отговори.
— Разбираме как се чувстваш. Имаме специално обучен човек — завършил е курс, специално предвиден за, ъъъ… за този род неща курс.
Пийч обърна подчертано глава към Сунес.
— Специално за това ли е дошъл? За да ми разкаже за вашите планове за обучение?
Джак въздъхна.
— Разбирам защо е трудно, Алек.
— О, нима? — Обърна студения си поглед отново към Кафъри. — Наистина ли мислиш, че разбираш?
— Да, мисля, че аз…
— Наистина мислиш, че разбираш. — Пийч сви юмруци. — Някакви скапаняци идват тук и ми разправят, че могат да разберат какво се е случило с мен. Та вие нямате и представа какво преживяхме…
— Искам да кажа…
— Не! — Насочи палеца си към лицето на Джак. — Не, нека аз да се изкажа по въпроса за разбирането. — Главата му потрепваше, сухожилията на врата му се бяха издули. — Ето какво ще ти кажа: надявам се някой ден наистина да разбереш. Надявам се някой ден същото да се случи с теб. Надявам се да се чувстваш по същия начин, за да може някой префърцунен тип да се появи и да започне да ти проповядва врели-некипели за разбирането. Ти никога не си бил изправян пред избора, пред който бях изправен аз… никога. — Отпусна се назад на възглавницата си, като дишаше тежко. — Ти нямаш деца — виждам го по очите ти.
Кафъри се взря в рисунката на Рори. Знаеше, че трябваше да изпита симпатия към Алек Пийч, знаеше, че трябваше да съжалява ужасно заради случилото се с него. Вместо това усети отново онзи влудяващ, ослепителен гняв да се стича надолу по крайниците му, като инжектиран право в сърцето му адреналин. Беше очаквал в отговор на протегнатата си със симпатия ръка да получи само честно, открито приемане. Опита отново.
— Мистър Пийч, всичко, което…
— Не ми казвай.
— Просто искам да…
— Не искам разбирането ти.
„По дяволите.“ Джак скочи на крака, вбесен, закрачи около леглото, като разпери ръце, призовавайки Сунес.
— Просто се опитвам да помогна — каза беззвучно, само с устни на Даниела той.
Тя извърна лице от болния и се пресегна, за да докосне колегата си по китката.
— Остави на мен това, съгласен ли си?
— Давай тогава.
Джак се отпусна тежко на един стол в ъгъла. Беше се отказал от Алек Пийч. Седеше с изтегнати напред крака, с подпряна на едната си ръка глава, и наблюдаваше.
— Така… — Сунес потри чело, опитвайки да измисли как да започне. — Алек, мислим, че нападателят те е накарал да направиш нещо на Рори… — Направи пауза. Пийч дишаше тежко, загледан гневно в ръцете си. — Никога досега не сме се сблъсквали с нещо подобно, затова имаме нужда от твоето съдействие, и онова, с което според мен трябва да се започне, е да дадеш показания.