Мълчание. Кафъри гледаше мрачно от другия край на стаята. „Няма да успее да пробие бариерите му — главата му е много корава.“
— Наистина съжаляваме, млади човече. — Даниела постави длан върху ръката му и я стисна. — Но трябва да го чуем от твоята уста.
Пийч внезапно отметна глава назад и в ъгълчетата на очите му блеснаха сълзи, после потекоха по лицето му. Пое конвулсивно въздух.
— Това така или иначе няма значение. Аз така или иначе съм мъртъв — прошепна той. — Вече съм мъртъв, така че няма значение какво ще ви кажа. Аз съм мъртъв. Знам, че можете да ме видите. — Вдигна насинената си длан и докосна с върховете на пръстите гърдите си. — Вие ме виждате как седя пред вас, в кожата си, но в действителност не съм тук, разбирате ли? В действителност не съм тук. — Притисна най-близко намиращата се до китката част на дланта си към очите, за да спре сълзите. — О, боже, о, боже…
След като приключиха, Кафъри и Сунес спряха пред отделението и си погледнаха часовниците. И двамата бяха пребледнели. Когато най-сетне бе заговорил, Пийч не бе скрил нищо от цялата мръсна история: измъкна я за опашката и я плесна на пода пред тях, без да им спести нищо. Призна всичко — призна, че някъде имаше снимки на случилото се, че бе излъгал, като каза, че не е виждал или чувал Рори, че не беше обезводнен, защото нападателят бе давал по малко вода на него и на Рори през тези три дни, тъй като бе имал причина да поддържа силите им. И най-накрая, свел глава, с капещи по пижамата сълзи, подобен на дете, бе признал, че е бил принуден да направи най-лошото, невъзможно да бъде произнесено нещо. Тролът беше заявил, че ще хвърли Рори от прозореца на втория етаж в циментовия двор, ако не го направи.
В края на разговора и тримата трепереха. Кафъри си даде сметка колко вярно бе усетил какво всъщност се е случило на номер трийсет. Когато го чу от устата на Пийч, се изпълни със страхопочитание и изгуби дар слово. Може би точно заради това Пийч беше изтърсил онази глупост за очите му — може би се страхуваше, че Джак ще види истината въпреки всички лъжи, които ще бъде принуден да наговори за Рори.
Заслизаха по стълбите в мълчание. Сунес купи кафе и за двамата от един автомат и излязоха на шокиращата слънчева светлина. Колата беше толкова загряла от горещината, че отвориха вратите и седнаха в нея, с извадени навън крака, като отпиваха от чашките си.
— И така — обади се след малко Даниела, като поотмести огледалото за обратно виждане, за да се огледа и отстрани прашинката в ъгълчето на едното си око, — как ще се отрази сега това на нашата работа?
Кафъри мълчеше. Седеше, разкрачил крака, подпрял лакти на коленете си, загледан в кафето. Пийч им беше разказал как се паникьосал тролът, когато на вратата се позвънило, как заскимтял и се защурал из кухнята, опитвайки да се измъкне навън. Но Алек бил все още със завързани очи и затова нямаше как да им го опише. Едно нещо обаче, което беше казал, се бе забило в главата на Кафъри.
— Джак? Зададох ти въпрос.
— Да… извинявай. — Допи си кафето и смачка пластмасовата чашка. — Как сме с времето? — Погледна си часовника. — Така, моите момчета вече би трябвало да са се върнали от огледа си на района. Какво ще кажеш да изслушаш показанията им вместо мен?
— А ти къде ще бъдеш?
— Прибирам се вкъщи.
— И просто ще ме зарежеш тук — насред гадния Камбъруел?
— Не. Първо ще те закарам дотам. — Извади ключовете от ключалката на вратата и ги пъхна в таблото. — Заслужаваш го след това, което направи току-що.
Сунес, която повдигаше якичката на ризата си и си духаше в опит да се разхлади, спря, щом чу тези думи. Обърна се към него и го погледна подозрително.
— Джак? Това да не би да беше комплимент, това, което току-що ти се изплъзна от устата?
— Гледай да не се възгордееш. А сега затвори вратата.
Кафъри отдавна не се беше прибирал толкова рано вкъщи. Слънцето осветяваше неизползваните прашни ъгли, прозорците се нуждаеха от миене. Телефонният секретар премигваше. Остави дипломатическото си куфарче на дивана, отвори френските прозорци и изслуша съобщението, застанал на най-горното от стъпалата, водещи към градината, като събуваше обувките и чорапите си.