Джак бръкна в джоба на якето си за мобилния телефон. Едва успя да се запише за посещение и да тръгне към Северен Лондон, когато часовете за свиждане в „Холоуей“ започнаха.
Записа се като Есекс, мистър Пол Есекс, и използва шофьорската книжка на Есекс като документ за самоличност. Не искаше никой да види името Джак Кафъри в регистъра с посетителите. Изключи мобилния си телефон и го остави заедно с другите си вещи в шкафчето със стъклена вратичка в центъра за посетители и позволи на караулещата полицайка да му постави невидима татуировка на опакото на дланта като на отиващ в дискотека тийнейджър.
Беше идвал тук десетки пъти, но сега се случи нещо странно. Осъзна го, докато вървеше покрай лентата, насочваща посетителите из сградата, следен от студените, сякаш програмирани надзиратели, през пункта за претърсване на устата — „Повдигнете си езика, ако обичате, сър, а сега просто обърнете глава, ето така, добре, и сега вървете оттук“. Осъзна, че днес следобед гледаше на всичко това с други очи — „защото сега и ти си от другата страна, харесва ли ти или не, но си от другата страна“. Ето какво беше да си отвън, да виждаш ясно извисилата се бюрократична машина, да усещаш заплахата й. Полицайката избягваше погледа му, докато прокарваше ръка около кръста и разтърси предната част на панталоните му.
— Благодаря, сър.
Протегна ръка, за да му покаже пътя.
Пред помещението за посетители друга полицайка водеше куче за откриване на наркотици; животното явно усети дискомфорта на Кафъри, защото спря до него, обърна леко глава и го изгледа студено — „то като че ли знае от коя страна си в действителност“. Смутен от неприкрития поглед на кучето, Джак разкопча якичката на ризата си и извърна очи, чувствайки насоченото към себе си внимание на полицайката. „За бога, не спирай, не спирай…“ Най-сетне кучето се обърна. Продължи нататък по опашката, към някаква жена с бебе в столче за автомобил.
— Мадам. — Може би именно бебето беше накарало животното да спре. Понякога наркотици се вкарваха в бебешки пелени. — Ако обичате, елате с мен.
— Мистър… ъъъ… Есекс. — Полицайката отметна фалшивото име на дъската и отключи вратата, кимна към най-близката маса. — Вие сте на приемно бюро едно.
Първото „приемно“ бюро на редицата, запазена за новите затворници, се намираше най-близо до старшата полицайка. Кафъри седна на червения пластмасов стол за посетителя и огледа помещението. Полистиренови плочки висяха от тавана, килимът лъщеше от петна от чай — при по-емоционални срещи първото, което политаше на земята, беше чаят — неведнъж беше ставал свидетел на подобно нещо. Полицаят отключи килията за задържаните и ниският шепот от разговорите премина в кресчендо при появата на затворниците сред облак от тютюнев дим. Джак постави дланите си върху малката дървена маса и не вдигна поглед. Взираше се неподвижно в ръцете си и чакаше. Тя се отдели скоро от групата, в светлосиня тениска, навит до средата на прасците анцуг, маратонки, голи глезени и верижка на единия от тях. Косата й беше опъната силно назад, обеците й бяха на мястото си. Взе една полистиренова чашка от чаения бар и се отпусна върху синия стол за обитателите на затвора насреща му; светещите й очички се взираха в дрехите му, в лицето му, в очите му.
— Дошъл си под друго име — обяви Лам. — Попитах надзирателите кой е дошъл и те отговориха — Есекс.
— Един стар приятел. — Бръкна в джоба си за дребни. — Какво искаш, Трейси? Чай? Кафе?
— Не… донеси ли ми цигари?
— Знаеш, че не мога да ги внасям тук — знаеш го много добре.
— Добре — отвърна безгрижно тя. Виждаше се, че сияе от задоволство, задето бе успяла да го извика тук само с едно телефонно обаждане. Но не мислеше да разкрива първа картите си. — И какво те доведе тук?
Кафъри се приведе напред, притиснал длани в малката детска маса помежду им.
— Кой е Роло?
— А?
— Роло. От видеофилмите на Карл.
— Не казвай, че пак е направил нещо? Не ти трябва да се доближаваш до него — той направо тегли ножа на такива като тебе.
— Живее край парка в Брикстън, нали?
— Е, и? — Тя се намръщи и се почеса нервно по вътрешната страна на ръката. — Какво от това?
— Какво е истинското му име?
— За каква ме мислиш? За порта? Няма да ти кажа нищо.
— Ще ми кажеш, Трейси. Или неприятността, за която стана дума, ще се върне, за да те тормози.
Тя го изгледа ядосано.