Выбрать главу

31

Стаята на Криотос започваше да се изпразва, тъй като работният ден приключваше. Повечето компютри бяха изключени, а Мерилин беше измила чашите. Тъкмо беше излязла и пътьом обличаше сакото си, когато го видя да излиза от асансьора. Познаваше го достатъчно, за да знае, че не трябва да спори с него, когато има подобно изражение. „Мале мила, това изражение го знам.“

— Хайде, ела — рече тя, като съблече сакото си, без дори да го изчака да заговори.

Върнаха се в работната стая, Мерилин включи поостарелия компютър и вкара информацията, която Кафъри й даде: затворнически присъди от 1989 година насам, нападения на полицаи с нож или бръснач, и адреси във втора югозападна част, и по-точно в периметъра на Брокуел парк.

— Откъде взе всичко това, Джак? — Сунес се появи по риза и тиранти, с чаша кафе в едната ръка, с папка — в другата. Излезе от стаята на старшия следовател и застана зад Криотос и Кафъри. — Откъде го измъкна?

— Не знам — отвърна той, без да я погледне. — Просто подозрения.

Още докато го казваше, усети как тя го погледна по типичния си виждащ всичко начин и младият мъж извърна леко встрани глава, за да не й даде възможност да прочете нещо по лицето му.

— Джак? — Той се запъти към стаята на старшия следовател, но Сунес го държеше в ръцете си и го знаеше много добре. Просто й трябваше малко време, за да постигне целта си. — Изобщо не се опитвай да ми избягаш така, Джак. — Последва го спокойно към офиса. — Познавам те достатъчно добре.

— Искам за малко да остана сам, Дани, дяволите да го вземат. — Той седна на бюрото си. — Ако не е прекалено много.

Тя обаче застана на прага, подпря се на рамката на вратата и отпи от кафето си.

— Джак Кафъри си има малка тайна. — Погледна през рамо, затвори вратата и влезе в офиса. Остави кафето на бюрото и се наведе към него, за да прошепне: — Джак, искам да ми кажеш повече.

Той доближи лице до нейното и прошепна в същия тон:

— Какво се очаква от мен да ти кажа? Дани?

— Очаква се да ми кажеш, ако с теб става нещо… нещо, което би могло да се отрази на бъдещето ти в полицията.

— Добре тогава — обяви той, облегна се назад и разтвори длани. Най-после се започваше. — Хайде, изплюй камъчето. Очаквах това.

Тя го накара да замълчи, като доближи показалец до устните си.

— Защо любовта на моя живот прояви внезапно такъв интерес към теб, Джак? Защо Полина започна ловко да те вмъква във всеки разговор? — Вдигна брадичка към телефона. — Току-що говорих с нея и тя пак опита да върне разговора към теб по своя коварен начин.

— Не знам, Дани. Ти знаеш ли?

— Не бъди саркастичен с мен. — Погледна го, отпуснала брадичка, вдигнала вежди. — Ако просто търсеше нещо странично, за разнообразие, бих разбрала. Имаш вид на човек, който би могъл да се представи добре, признавам ти го. Но не става въпрос за това, нали? Нещо друго е.

Кафъри не отговори. Лицето на Сунес беше съвсем близко до него. Той наведе очи и се взря в дланта си, поставена върху бюрото, отвори я и я затвори. Не искаше да го изрече пръв. Искаше тя да започне.

— Кой е той? — попита най-сетне Даниела. — А? Кой е този, който стана причина да изглеждаш така, сякаш искаш да разкрасиш нечия физиономия?

— Никой.

— Лъжеш. Нямаше те цял следобед и сега се връщаш с изражение на човек, който е готов да разнищи някого. И това е същата особа, която ти даде новите параметри.

Той поклати глава.

— Не.

— Ако стане нещо, няма да ти се притека на помощ. Знаеш ли го?

— Няма да се наложи.

— Ще забравя името ти, ако така ще си защитя собствения задник.

Кафъри кимна.

— Няма да се стигне до това. Обещавам.

— Джак.

Криотос се появи усмихната на вратата. Сунес се изправи като виновно дете и веднага се отказа от размяната на реплики със сурово изражение като пинг-понг.

— Мерилин. — Кафъри бутна назад стола си. — Какво?

— Това. — Държеше отпечатана страница. — Задържан по Параграф 41 — май става дума за истински лунатик. Мога ли да си ходя вече?

С право изглеждаше толкова самодоволна. Беше вкарала всички нови параметри в базата данни и от получената по този начин супа бе излязло едно име.

Когато го прочете, Джак поклати глава.

— По дяволите. — Подаде листа на Сунес. — Знам това име.