Никой не им отвори вратата. Блъскаха по нея и викаха, и сега на малката стълбищна площадка се бе събрала мълчалива публика от съседи, застанали пред вратите на домовете си с кръстосани пред гърдите ръце, със светещи зад гърба им телевизионни екрани. Кафъри повдигна пощенската кутия и надникна през нея.
— Какво мислиш? — прошепна Сунес. Нито тя, нито той бяха споменали името на Полина по целия път дотук. Все едно се бяха споразумели да оставят темата, докато се справят с тази ситуация. — Е?
— Той не е тук.
— Сигурен ли си?
— Да. — Джак се изправи и свали сакото си. — Излязъл е някъде. — Подаде й сакото си и започна да развързва вратовръзката си. — Вероятно с някой друг.
— О, боже всемогъщи. — Даниела разбра какво смяташе да прави колегата й и побърза да се обърне към събралите се съседи. — Ако обичате, всички да се приберете вътре. Точно така. — И акцентира думите си с жестове, с които сякаш опитваше да ги отпъди навътре към апартаментите им. — Хайде, тук няма нищо за гледане. — Бавно и неохотно те затвориха един подир друг вратите си и тя се обърна отново към Кафъри. — Джак — прошепна тя, — та ние дори не знаем дали това е той.
— Скоро ще го разберем.
Изпразни джобовете си, подаде й ключовете си и няколко монети.
— О, боже… Надявам се помниш как се попълва формулярът за увреждане на чуждо имущество.
— Дали си спомням ли? — Младият мъж отстъпи крачка назад. — Бих могъл да го попълня дори насън. — Стовари крак върху вратата. — Полиция!
Гласът му отекна из малката мръсна стълбищна площадка. Пощенски кутии зад тях се открехнаха потайно. Вратата потрепери, за момент като че ли се огъна в центъра, но двете ключалки държаха.
— Долната е специална, Джак.
— Знам. Полиция! — Стовари отново крак върху вратата, като го приземи точно по линията на ключалките, а коленните му сухожилия завибрираха. Горната ключалка изскочи от отвора си в стената, но долната продължаваше да държи. Кафъри отскочи назад, за да запази равновесие. — Проклета работа.
— Ох, гледай — рече нетърпеливо Сунес, като заопипва джобовете си за мобилния телефон. — Никога няма да се справиш с нея. Трябва ни специалната служба. Ще им се обадя.
— Добре, добре… дай ми само една… — Отстъпи за пореден път назад, отметна косата от челото си, и приземи третия си ритник точно там, където искаше — на около десет сантиметра вдясно от ключалката. Тънката външна обвивка на вратата се сбръчка. При следващия удар кракът му премина през нея. — Готово. — Отскочи назад, съпроводен от разлетелите се дълги парченца дърво, и започна да разширява отвора, като дишаше тежко и хвърляше шуплестите парчета от вътрешността на вратата по пода. Пъхна ръка в дупката и заопипва от вътрешната страна вратата, притиснал лице отвън. — Добре. — Погледна към своята колежка. Отвътре имаше лост за секретната ключалка. — Намерих го.
Ключалката се превъртя леко и двамата със Сунес влязоха.
Никой не каза нищо. Стояха и се взираха предпазливо в притъмнелия коридор.
Даниела си пое дълбоко въздух. Пъхна в джоба мобилния си телефон, върна сакото и ключовете на Кафъри, и прекрачи прага. Отнякъде вътре, някъде в мрака, се носеше застояла миризма. Даниела се поколеба, потърси в джоба си силното фенерче, което беше купила.
— Сигурен ли си, че не е тук?
— Сигурен съм. — Но гласът му беше тих. Включи предпазливо светлината и двамата заоглеждаха коридора. Беше най-обикновен коридор от общински блок и завършваше два-три метра по-нататък с врата. На пода нямаше килим, дъските бяха голи. От двете страни на коридора имаше две боядисани врати. — Ало? — Тишина. — Това е полицията, мистър Клеър.
Мълчание.
От стълбищната площадка зад тях прозвуча скърцане от отварянето на поредната пощенска кутия.
— Любопитни глупаци.
Сунес затвори очуканата врата с крак и се обърна отново към своя колега, който стоеше пред първата врата, с вдигнати и сочещи към вратата длани, със странно изражение, сякаш оттам се носеше топлина.
— Джак?
Той не отговори. Косъмчетата на ръцете му настръхнаха, изправиха се под ръкавите на ризата. С химикалка, с миниатюрни, почти невидими буквички, някой беше написал думата „Опасност“.
Обърна се към Сунес и се усмихна.
Стъмваше се. От прозореца в дневната се разкриваше панорамна гледка, която се простираше на няколко мили във всички посоки — големи колкото катедрали облаци се носеха горделиво над парка, розова вечерна светлина заливаше хоризонта. Сунес проведе няколко телефонни разговора, за да мобилизира местната полиция, да извести колите в района, да поиска апартаментът да бъде поставен под наблюдение и да извика Отдела за научна поддръжка в Аркейг Тауър, за да опитат да вземат ДНК, която да сравнят с вече изследваната.