— Какво?
— Започва се. — Подаде й фенерчето и бръкна в кутията от бисквити. — Снимки.
— Какво?
— Гледай.
Даниела влезе в стенния шкаф и насочи светлината на фенерчето към снимките. Оттам я гледаха човешки лица.
— О, боже! — промълви тя и премести тежестта на тялото си назад, върху петите. Образите бяха замъглени, но мислеше, че знае какво вижда. Разпозна шарката на балатума на пода. — Рори Пийч?
— Така смятам.
— Божичко! — Вдигна горната снимка и се взря в нея. — Бедната душица. — Държеше Алек и Рори, и истината за случилото се на „Донегол Кресънт“ номер трийсет в ръката си, и от това всичката кръв се оттегли от лицето й. — Не е достатъчно, че е мъртъв — промълви тя. — Трябвало е първо да преживее това.
— Знам. — Кафъри бъркаше из кутията. Под снимките на Рори Пийч намери стара фотография на дете, увито с разкъсани чаршафи, със запушена уста и поставени длани върху гърдите по типичния за фараоните начин. Знаеше какво е това. Разпозна тапета. И постера на костенурките нинджа. — Беше прав — рече той, като й подаде снимката. — Наистина е чукал — не е било номер.
— Кой е бил прав?
— Детектив инспектор Дърам. — Отдолу имаше още снимки на същото дете. — Виждаш ли? Това е семейството от „Халф Мун Лейн“.
— Боже, боже, мили боже, какво, по дяволите, се е случило с тях тогава?
— Не знам. Просто не знам.
Още по-долу откри снимката на едно момче — с лицето надолу върху нападали листа, със свалени до коленете панталони и бельо. Кафъри беше сигурен, че това е Чампалуанг Кеодуангди отпреди дванайсет години — една от най-ранните жертви на Роланд Клеър.
— Боже милостиви — промълви той, — всичко е тук. — Вдигна тенекиената кутия и намери под нея още четири снимки. На тях се виждаше момче, завързано за радиатор, бял радиатор на фона на стена с цвят на мандарина. Момчето, а че е момче беше ясно, лежеше на една страна. Беше бяло, изглеждаше на възрастта на Рори и носеше сандали, синя тениска и шорти — също като детето на фотографията от „Халф Мун Лейн“. Лицето му беше полускрито; отстрани на бузата му се виждаше кафявият скоч, който бе залепен върху устата му, ципът на шортите му беше свален наполовина и отдолу се виждаше бельото му. Това не беше нито Рори Пийч, нито детето от „Халф Мун Лейн“. Този път, щом го видя, Сунес затропа с крака.
— О, боже. Подушвам неприятности. Боже мили, мисля, че беше прав…
— Следващото семейство? — Джак я погледна. — Мислиш ли, че това е следващото семейство?
— Да, да… не бих се изненадала. Хайде, да се връщаме в Шрайвмур. — Пъхна фенерчето в колана си и започна да събира снимките обратно в тенекиената кутия. — Да вървим.
Провря се между масите, стигна до прозореца и погледна през него. На улицата отдолу пристигаха коли — събираха се неусетно край сградата като изпълзели от мравуняк мравки.
— Добре, вече са тук.
— Така. — Кафъри затвори вратата и се приближи към масите. — Искам да хвърля поглед в стенния шкаф в антрето.
— Мислех, че си го направил.
— Не. Хайде.
Младият мъж постоя известно време в коридора, поставил длани върху вратата. Логан беше идвал тук през първия ден от разследването, помнеше, че бе видял името Роланд Клеър в отчета му, но думичката „Опасност“ беше толкова дребна, че не беше изключено той да я е пропуснал. Опита да си представи размерите на помещението от другата страна. Друга спалня ли имаше там? Нямаше дръжка, само кръгла медна топка; може би все пак беше стенен гардероб? „Също като Кармел Пийч — затворена в стенния шкаф, на чиято врата е написано предупреждение.“
— Хайде, Джак. — Сунес застана до него, притиснала тенекиената кутия към корема си. — Нямаме почти никакво…
— Добре.
Бутна вратата. Тя се отвори леко и Кафъри се озова пред друг стенен шкаф. Крушката беше извадена и му бе нужно малко време, докато очите му свикнат със слабата светлина, но когато го направи, трябваше да се хване за рамката на вратата, за да запази равновесие.
— Какво има?
— Ъъъ. — Избърса уста. — Не знам. Дай ми фенерчето. — Даниела му го подаде. Той го включи и освети с него малкото пространство. В задната част на шкафа имаше стъклена цистерна на височината на човешки кръст. Нещо като аквариум. — Отзад има нещо.