Фиона се намръщи. Тези двама старши детективи я изнервяха с адреналиновия си дъх.
— За какво да я тествам?
— За наркотици? За успокоителни? Гама-хидроксибутирова киселина?
— Никой не ми е казал да го направя. Когато получих бюлетина…
— Имаш ли още от кръвните проби?
— Да… има. Ще я тествам.
— А разполагаме ли с урина от дома на семейство Пийч? Той пикал ли е по разни неща в къщата?
— Урина имаше навсякъде — не си ли спомняш?
— Взе ли от нея?
— Зависехме от вашия бюлетин. Никой не ни каза, че той е пикал по предметите в къщата.
— Но ти каза, че навсякъде е имало урина.
— Мислехме, че е от тях… от семейство Пийч.
И Кафъри, и Сунес се облегнаха назад с допрян в челото показалец.
— Е, все пак не знаех, нали така?
— Така е. Няма проблем — вината не е твоя.
Спешно свиканата оперативка за определяне на стратегията приключи в два през нощта. На нея присъства и кварталният полицай, който напусна вечерята в своя голф клуб, за да дойде в Шрайвмур. През цялото време, докато продължи срещата, Кафъри не успя да отдели поглед от снимките и най-вече от свитото до белия радиатор дете. Стени с цвят на мандарина. Откъде му бяха познати тези стени? И когато пренасочи вниманието си към неясния образ на мъже на „Халф Мун Лейн“, отново усети познатото потрепване в паметта си. Имаше нещо във формата на главата му, в позата, в която беше приведено, в обгърналите гръдния му кош ръце. Ако не беше толкова уморен, ако напоследък бе спал по-добре, може би щеше да си спомни.
След срещата потегли към Брикстън, към Аркейг Тауър, почука на прозореца на синьото „Мондео“, паркирано така, че да вижда входа. Ръководителят на осъществяващия наблюдението екип го пусна вътре. Двамата седяха в мълчание, Кафъри пушеше на задната седалка, смучеше ментови бонбонки и гълташе болкоуспокояващи, загледан към празните улици, заслушан в движението на спомените си.
„Кучето… кучето също играе някаква роля… къде, по дяволите, е мястото на кучето?“
Минаваше пет, когато най-сетне заспа, с очилата, с отпусната назад върху облегалката глава и цигара между пръстите.
32
(28 юли)
Трейси Лам не спа много през изминалата нощ. Лежа будна на леглото си, досаждайки на трите си съкилийнички, като смучеше разранените кожички покрай ноктите си и палеше една и съща цигара на всеки десет минути, дръпваше внимателно по няколко пъти и я гасеше. Опитваше да възвърне увереността си. Щяха да я пуснат под гаранция само след по-малко от шест дни… и тогава щеше да си плюе на петите. Това означаваше да направи отново оферта на детектив инспектор Кафъри. Все трябва да имаше начин да счупи този костелив орех.
Беше съумяла да се самоубеди, че Стивън щеше все още да е жив, че колите, шоколадът и бутилката вода под мивката щяха да му стигнат, ако дотогава не успееше да се освободи от въжетата. Така до сутринта тя успя да добие достатъчно увереност, за да предприеме следващия си ход. Надзирателите бяха решили, че не е от най-рисковите затворнички и ако й позволят да притежава фонокарта, няма опасност да я пречупи на две и да разреже вените от вътрешната страна на китката си. Затова при първата удала й се възможност на другата сутрин отиде до телефоните и използва два импулса, за да се обади на Кафъри.
Беше оставила мобилния си телефон вкъщи и сега нямаше друг освен домашния му номер, който бе взела от телефонния указател. Беше рано, но телефонният му секретар се включи. Тя направи кратка пауза, после занарежда:
— Аз съм… Трейси…
Валеше. Джак се събуди от шума от падащите върху покрива на колата дъждовни капки и от тихичкото, отегчено подсвиркване на следящия входа на сградата полицай зад волана. Изправи гръбнак и се прозя, движейки глава наляво-надясно. Звукът на радиото беше слаб, а часовникът на таблото показваше десет без петнайсет. По дяволите. Притисна кокалчетата на пръстите си към очите. Беше спал по-дълго, отколкото бе възнамерявал.
Навън беше потискащо. Дъждът се стичаше по замъглените от влага прозорци, вентилаторите на командното табло бяха издухали ясна сребриста дупка на предното стъкло. Колежката на следящия полицай беше заспала, отпуснала глава встрани върху рамото си, със забита в бузата обица. Може би защото беше единствената жена в автомобил с двама мъже, в съня си беше кръстосала инстинктивно ръце пред гърдите.