Кафъри се наведе напред, за да надникне през предния прозорец.
— Там няма ли някакво движение?
Полицаят срещна погледа му в огледалото за обратно виждане.
— Няма.
— Добре.
Затършува из джобовете си за тютюн, премигвайки, като опитваше да накара мозъка си да заработи. Сви цигара, запали я и се готвеше да се облегне назад, когато позата на спящата жена го наведе на една мисъл.
Той замръзна на място, както бе поднесъл цигарата към устата си, и се загледа в нея — в кръстосаните в стила на фараоните ръце пред блузата, сякаш държеше в тях някакъв амулет. Безмълвното му очарование беше толкова неприкрито, че не след дълго другият полицай се раздразни.
Брикстън беше подгизнал. Дъждът отми от пазара и отнесе към канавките нещо като рядка супа от слуз и кръв от риба. Много малко неща издаваха огромната операция, предприета с цел залавянето на Роланд Клеър — две допълнителни униформени фигури на улицата, две полицейски коли на еднопосочната улица. Кафъри стоеше край плувния басейн, загледан в запотените му прозорци, които като че ли спираха виковете от басейна. С помощта на Криотос и на един съсед от Ефра Роуд, Джак беше успял да открие следите на Крис Гъмър, които го бяха довели до този басейн. Когато го беше спрял на площадката пред полицейското управление преди четири дни и бе заговорил за връзването на Рори Пийч, Гъмър беше направил странно движение като при гмуркане и бе кръстосал ръце пред гърдите. Сега Кафъри си го спомняше ясно: бащата и синът от „Халф Мун Лейн“ бяха завързани по същия начин, с кръстосани отпред ръце. Снимките бяха стари и неясни, но сега вече Джак беше наясно на кого му бе напомнил Крис Гъмър — на бащата от снимката.
Постоя така зад стъклото, загледан в плувците. Две едри жени с плувни шапки на розови цветчета седяха в плитката част на басейна, водата около бедрата им се въртеше, а намиращата се в близост групичка плешиви мъже, попрегърбени и с тънки ръце, разговаряха, наредени в малък кръг. Откъм дълбокия край пищяха деца и скачаха от специално предназначените за тази цел дъски. Крис Гъмър сякаш не усещаше присъствието на никой от тях.
Той беше с плувна шапка и движеше дългото си мазно бяло тяло из басейна, плувайки уморено бруст, държейки главата си високо над водата, с полузатворени очи, с движеща се като на риба уста…
„Това е той — помисли си Кафъри, — той е…“
Почука на прозореца. Гъмър вдигна поглед, видя го и известно време плува на едно място, сякаш се чудеше какво да прави. Тогава лицето му се промени. Пое трескаво въздух и заплува към далечния край на басейна. Джак почука отново и този път Гъмър дори не се огледа.
— Добре тогава.
Натисна червената дръжка за спешни ситуации и пристъпи към басейна. Някъде запищя аларма и спасителите се заоглеждаха объркано. Гъмър стигна далечната страна на басейна и изведнъж разбра какво се е случило. Спасителите надуваха свирките си. Той се хвана за ръба на басейна, избърса очи и се загледа в приближаващия се Кафъри.
— Какво? — Движеше се покрай стената на басейна към плиткия му край. — Стига си ме следвал.
— Излез от басейна. Трябва да поговорим.
— За какво?
— Излез и ще ти кажа.
Някаква късо подстригана жена по шорти и джапанки изскочи пред Кафъри и застана, събрала пети, с изправен гръбнак, като представител на пътната полиция, вдигнала насочената си напред длан до рамото, сякаш се надяваше да го спре единствено със свирепото си изражение.
— Хайде, път, път. — Джак извади от джоба служебната си карта и я размаха пред лицето й. — Пазете се от пътя ми.
— Трябва да мисля за здравето на другите плувци… — Но вече отстъпваше, със смачкана от картата увереност, като се питаше дали подозренията им за Гъмър все пак не бяха верни. — Обувките ви, сър… — додаде неубедително тя.
— Хайде, Крис. — Кафъри се движеше в крак с него. Очите на бледото му лице бяха налети с кръв, гладката гумена шапка се беше впила в челото му. — Трябва да поговорим. Има нещо, което си забравил да ми кажеш.
— Върви си. — Гъмър протегна стъпала надолу, докато стъпи на дъното. — Когато исках да говоря с теб, ти не пожела. — Отблъсна се от стената и закрачи нататък, към центъра на басейна, държейки тънките си бели ръце изпънати покрай тялото.
Джак тръгна спокойно към плиткия край и преди спасителят да успее да го спре, престъпи ръба на басейна и се озова в плитката му част, все така напълно облечен и с обувките. Плуващите хора се пръснаха встрани, шокирани от слабия мъж, който закрачи по дъното. Стигналият до центъра на басейна Гъмър разбра, че е дошъл краят на играта. Обърна се, вдигна ръце с дланите напред и рече, с треперещи устни: