— Не знам — промълви Джак. — Не знам.
— Тя го отведе от мен. След станалото не можеше да понася да бъда близо до него. Не знам къде са сега.
Бръкна в раничката си и измъкна една снимка. Беше изпомачкана и обвита със скоч. Издърпа ръкава на ризата върху ръката си, грижливо почисти малък участък от масата и постави на него снимката, приглаждайки краищата й с любов.
— Синът ти ли е това?
— Синът ми. На девет години. Вкъщи имам още снимки, но тази ми е любимата. Виж я. — Опита да задържи краищата й с дългите си бели пръсти. — Не изглежда добре. Колкото и да се опитвах, не успях да я опазя след всичкото това време. Съпругата ми греши, като ме смята за педофил. Аз не съм педофил. Фактът, че някой е направил нещо такова не означава, че е искал да го направи… или че иска да го направи пак. Аз не съм педофил.
— Но децата… — Кафъри кимна към плувния басейн. — Защо работиш тук?
— Изобщо не ги докосвам! Никога. Но ги обичам… обичам ги… Те са единствената връзка, която имам… тя ми взе моя… — Гъмър поклати глава. — Аз не съм педофил.
— Знам. Знам, че не си имал избор. — Наблюдаваше почти неподвижната глава на своя събеседник. Всичко това изобщо не му беше присърце — не му беше приятно да кара хората да изкарват наяве по този начин болката си. — Той е казал, че ще убие сина ти, ако не го направиш… прав ли съм?
Крис кимна. Една едра сълза се търкулна от окото му върху масата. Джак се приближи още малко към него.
— Той постъпи така, нали, Крис? Каза, че ще убие момчето ти?
— Готвеше се да смаже главата му с едно паве. С паве от задната градина, ако не го направя. О, боже…
Внезапно бръкна в раничката и измъкна шишенце с някакви хапчета, изсипа две върху дланта си и ги глътна.
— Какво е това?
— Успокоява ме. — Пъхна шишенцето обратно в раничката, после приседна по-напред на стола и обърна дланите си нагоре, за да покаже на Кафъри вътрешната страна на китките си. Вдигна поглед. Очите му бяха зачервени и плувнали в сълзи — сякаш кървяха. — Не е редно, знам, не е редно да се предаваш. Но понякога ти се струва, че животът продължава прекалено дълго.
Момчетата край автомата за напитки бяха забелязали, че Гъмър плаче. Обърнаха се едно по едно, за да го зяпнат. Джак се наведе напред и понижи глас.
— Крис, мисля да продължим разговора някъде другаде, какво ще кажеш? Ще дойдеш ли с мен в полицейското управление?
Той кимна и погледна през прозореца към мокрите от дъжда улици, прехапал устна.
— Това ли се е случило с онова семейство? Пийч?
Кафъри не отговори. Изправи се, опря длани върху масата и каза тихо:
— Ще ми се да беше говорил с някого още тогава.
— По онова време светът беше по-различен.
Нападението над Чампалуанг бе станало няколко дни след като съпругата на Гъмър си бе тръгнала. Гъмър бе прочел за нападението в пресата на Южен Лондон и бе обзет от впечатлението, че мъжът, когото Чамп наричаше „трола“, бе същият тийнейджър, който бе разбил живота му. След това бе започнал да следи пресата зорко като бухал, но до случилото се на „Донегол Кресънт“ не се бе натъкнал на инцидент, носещ отпечатъка на трола. Когато отидоха в Шрайвмур, двамата с Кафъри разбраха защо.
Клеър бе прекарал единайсет години в добре охранявани психиатрични заведения. Криотос бе сложила папката на бюрото си и ксерокопираше страници от нея. „Наръгва с нож една полицайка в Балъм през 1989 година. Опитва да отвлече момченце от един супермаркет.“ Това закононарушение го отвежда за първи път в заведение за умствено болни, когато е едва осемнайсетгодишен. Полицайката го беше притиснала на стълбището в една общинска сграда и той се беше нахвърлил отгоре й с джобно ножче. Детето беше останало невредимо, но ръцете на жената бяха срязани на много места.
— Обвинението в опит за похищение се проваля — заговори тихо Мерилин. Гъмър седеше на един стол до стаята на старшия следовател, колкото да не чува. Имаше вид на човек, който ще се разплаче всеки момент. — Родителите на момчето не настояват, за да не се налага да се явява пред съда, затова го обвиняват за нападението срещу полицайката. — За това са го осъдили и затворили за повече от десет години, съгласно параграф 41 от Закона за умственото здраве, докато преди петнайсет месеца решили, че състоянието му е стабилизирано чрез клозапин. Заповедта за задържане е отменена и е изпратен за една година в специален дом, който не се намира в населено място, а през април е освободен да живее отново като другите. — Дори да бях имала време да вкарам всички интервюта от огледите на къщи в HOLMES и да бях видяла досието му… — Криотос поклати глава. — Било е за нападение. Никога не е бил осъждан за отвличане. Пак щеше да се изплъзне. — Направи пауза и погледна Кафъри, който стоеше разчорлен пред нея. — Вониш, Джак. Миришеш на плувен басейн.