— Преди това ли?
Крис кимна.
— Непрекъснато повтаряше, че надушва нещо; твърдеше, че нещо в тази къща мирише. Аз не усещах нищо, но тя направо се побъркваше, че не успява да се отърве от миризмата преди да сме заминали на почивка. Смяташе, че някое животинче е умряло под дъските на пода. Ако зависеше от нея, щеше да ме накара да разглобя цялата сграда. И сега съжалявам, че не я послушах…
Гъмър спря да говори. Кафъри се бе отпуснал назад на стола си така рязко, сякаш някой го беше дръпнал неочаквано за яката.
— Съпругата ти подуши носещата се от тавана миризма предварително?
— Непрекъснато се оплакваше от това. Аз лично не надушвах нищо, но нали казват, че жените имали по-остро обоняние от мъжете.
Джак се изправи и отиде в съседната стая, почука с кокалчетата на пръстите си по бюрото на Криотос.
— Мерилин. Далече ли е Дани?
— Току-що се обади — ще се върне след петнайсетина минути.
— Добре. Може ли да те оставя с Гъмър до нейното връщане? Ако искаш, направи му чай или нещо от този род.
— Ще му дам маслени сладки. Ти къде отиваш?
— Брикстън. Кажи на Дани, че ще й се обадя по-късно.
33
Какво я извади от дългия, подобен на транс сън? Гласът ли? Така й се струваше. Мъжки глас, шепнещ. Бенедикт отвори очи. Една муха се провираше внимателно в ноздрата на Смърф. Младата жена се вгледа в нея, както лежеше на една страна, опитвайки се да определи дали сънува, или наистина чува мъжки глас от кухнята надолу.
Хал? Това Хал ли беше? Какво ставаше? Повдигна глава. Може би тролът си беше отишъл. Може би Хал говореше на Джош. „Да, точно така е, изглежда — онзи си е отишъл, а аз съм го пропуснала, защото бях заспала.“ Завъртя се по корем и разпери ръце върху надрасканите дъски на пода. Кожата на ръцете й бе придобила хартиения, прозрачен вид на изсушени лопатки — вече очакваше веничките на дланите й да станат кървавочерни и възлести като семена. Гърлото й беше толкова пресъхнало, че сякаш не беше функционираща част на тялото й, а дълга, жива ивица, която минаваше под мускулите.
Отдолу се чу друго изречение.
Хал?
Мъчително се придвижи встрани и отпусна лице в пролуката между дъските. Всичко отнемаше повече време, отколкото би трябвало, в резултат на всяко движение всичко пред нея започваше да плува, светлината и материята се размесваха. Провря ръка, докато успя да хване фитинга. Осветлението беше включено, усети излъчваната от него топлина в дланта си, когато натисна фитинга. Той политна надолу и заописва кръгове на жицата. Бенедикт остана да лежи така известно време, задъхана и изтощена от това усилие. „Болна съм — помисли си тя. — Той ни убива.“ Събра всичката си енергия, провря глава в пролуката и незабавно усети различен въздух в лицето си — сух, носещ особения мирис на животинска постелка.
„Боже мили. Нима е още тук?“
И тогава видя. Въпреки желанието си да отдръпне веднага глава от отвора, установи, че не е в състояние да помръдне. Беше като хипнотизирана.
Хал го нямаше. На мястото му бе останало само петно с човешка форма. Сега там се намираше тапицираният фотьойл, който стоеше до прозореца в дневната. В него се беше настанил тролът, само на три метра под нея, и гледаше към стаята. Беше по тениска и клечеше на фотьойла като птица, поставил ръце между краката си.
Бенедикт си пое въздух беззвучно, предпазливо. „Трябваше да се досетиш… трябваше да се досетиш.“ Всички лампи в двете стаи бяха запалени, пердетата бяха дръпнати. На пода до него лежеше фотоапарат. Не я беше чул като избута фитинга, защото цялото му внимание беше насочено към нещо в дневната, което тя обаче не можеше да види. Лицето му беше сбръчкано и зачервено и сега, като се вгледа по-внимателно, младата жена видя, че коланът и ципът му бяха разкопчани и той се масажираше усилено с едната си ръка. „О, боже. — Догади й се. — О, боже… копеле.“ Той спря да мастурбира за момент, за да се изплюе в дланта си, и Бенедикт зърна за момент малкия бял пудинг, на който приличаше пенисът му — дори не бе възбуден.
— Направи го — измърмори той. — Направи го.
„Ама какво наблюдава? Исусе, какво наблюдава? Джош вижда ли?“
— Просто го направи — заяви той. — Направи го веднага.
Долната му устна беше влажна и увиснала, движещата се ръка беше като неясна мъгла, от устата му се беше проточила струйка слюнка. „На кого говори? — Бен затвори очи, в главата й ту притъмняваше, ту нахлуваше светлина. — Въобразявам ли си? Това пак ли е сън? Боже мой, Джош. Къде е Джош?“