— Полиция!
Хвърли се към коридора, сграбчи перилата, завъртя рязко цялото си тяло, за да вземе завоя, удари краката си в стълбището, като изкачваше по две стъпала наведнъж. Спря на първата площадка, с бясно биещо сърце.
— Тук. — Женски глас. — Тук.
Завъртя се на пети. Площадката беше тъмна и притихнала — пред него друго стълбище водеше нагоре в мрака, зад гърба му имаше врата, вляво също имаше врата, както и вдясно, и на нея с червено пишеше „Опасност“.
— Мисис Чърч?
— Тук. — Гласът й беше немощен. — Тук…
— Стойте мирно — идвам веднага.
— Малкото ми момче…
— Всичко е наред — само се дръжте.
Тя започна да ридае, но Кафъри трябваше да я остави. „Прецени коя е твоята отговорност в момента. Не тя — тя е добре; заеми се с детето.“ Горната стълбищна площадка изскърца. Джак се извъртя назад, за да застане с лице към стълбището. „Къде е проклетият ключ за осветлението?“ Заопипва стените, не откри нищо. Изскърца друга дъска и сега чу, като минаващ през вода звук, детски плач. Детето не викаше, не пищеше, а плачеше, сякаш не очакваше да бъде чуто. „Как му беше името? Как му беше името, по дяволите? Хайде… мисли.“ Постави длан върху перилото и там, на нивото на очите си на стената, видя поставена в рамка снимка на малко момче, което хранеше коза. Широко усмихнато. И внезапно се сети. Джош.
— Джош? — извика нагоре към стълбите той. — Джош. Чувам те. Полицията е тук. Сега вече всичко е наред, Джош. Само стой мирно. Нали?
Плачът престана. Тишина. Джак си пое дълбоко въздух и изкачи безшумно първите две стъпала.
— Джош? — Отгоре не се чуваше нищо, само толкова слабо дишане, че нищо чудно да беше плод на въображението му. — Джош?
Нещо полетя от мрака надолу.
„Божичко…“
Прилепи се до стената, но не го направи достатъчно бързо и бе улучен право в корема. Силата на удара беше такава, че полетя надолу по стълбите. Протегна ръце към стената, опитвайки безуспешно да се залови за нещо, блъсна се във вратата на банята, телефонът изхвръкна от джоба му и падна надолу по стъпалата. Тишина. Кафъри премигна.
— Джош? — Момчето се бе приземило в долния край на стълбите, на около метър от него. Голо, останало без въздух и в шок. Устата му беше залепена с кафява лента. — Джош? — прошепна Джак. — Добре ли си? — Детето вдигна очи към него, вцепенено от шока. Сълзите бяха оставили бели следи по лицето, китките му бяха вързани. — Тук. — Кафъри се изправи и отвори вратата на банята. — Тук вътре. Влизай. Бързо. — Не се наложи да му го повтори — то се спусна приведено към банята — окървавен гол млад дивак, който се накланяше встрани и залиташе, сякаш беше пиян. Светлината беше достатъчна, за да види кървящата дупка на гърба му. Следа от ухапване. Сърцето на Кафъри спря да бие за миг. — Не светвай — изсъска той. — Ще се върна.
Затвори вратата и се върна отново към стълбите.
— Клеър, скапаняк такъв!
Зачака. Нищо.
Заизкачва стъпалата едно по едно, като спираше и се ослушваше за движещия се горе Клеър. „Какво по…? — Скърцане на алуминий. — Стълбата към тавана… проклетата стълба към тавана.“ Взе на един дъх последните стъпала; движеше се прекалено бързо, за да спре и да огледа какво има наоколо: малката стълбищна площадка, отворената към спалнята на горния етаж врата, вдигнатата към таванския отвор стълба, намиращия се по средата й Клеър, който се опитваше да се измъкне.
— Спри, мръснико…
Хвърли се към стълбата, но Клеър взе с един скок следващите няколко пречки, следван от Кафъри, който го сграбчи за краката. Стълбата изскърца под тежестта им. Клеър се промуши през отвора и се озова на тавана и Джак го изгуби от погледа си за момент, видя как подметките на маратонките му изчезнаха от отвора, усети миризмата му, чу как напречните греди изхриптяха под тежестта му. По дяволите. Прескочи последните няколко стъпала, озова се в тъмния таван, дъждът барабанеше по керемидите отгоре, Клеър бе изчезнал в мрака в далечния край… „Ами да, разбира се, разбира се, ето къде ще отидеш — в съседната къща…“ Миризмата на гниеща храна го удари в дробовете, когато се спусна подире му, блъсна се в стената от циментови блокчета, намери отвора и се мушна през него, скъса си панталоните, удари си главата в плочите, клекна инстинктивно, щом влезе в съседното таванско помещение, като разпери пред себе си ръце.