Гъмър обаче, явно нямаше намерение да се наведе, за да им помогне.
— Днес всички сте едни такива бавни? Какво става?
Едно-две от децата зад него прошепнаха нещо.
Той се обърна.
— Какво? Какво ви става днес на всички? — Никой не отговори. Направи му впечатление, че в галерията за наблюдение имаше повече родители от обикновено, а някои членове от групата липсваха. — Нещо става — додаде той и се обърна отново към двете момиченца. — Няма ли някой да ми каже какво?
— Рори — заяви внезапно по-високото от двете. То беше сериозно момиченце от Тринидад, с разделена на ивици коса и с розов цял бански костюм с надпис „Спайс Гърлс“. Ноктите на краката му бяха лакирани в същия цвят. — Заради Рори.
— Рори ли? — Гъмър повдигна вежди. — Кой е той?
— Рори от „Донегол Кресънт“.
— И какво? Какво е станало с Рори?
Никое от момиченцата не отговори. По-дребното, тъмнокожо дете със зелен бански костюм, постави пръст на устата си.
— Видяхме полицията.
— И полицията каза ли ви какво се е случило?
Момиченцата се спогледаха, после погледнаха отново към него.
— Не? Никой ли не ви е казал какво се е случило?
— Не. — По-голямото момиченце поклати глава. — Но ние все пак знаем какво се е случило.
— Знаете какво се е случило? Е, наистина сте много умни, нали? — Той постави длани върху коленете си и се приведе леко, като присви очи. Знаеше много добре, че от галерията го наблюдават — всички родители имаха напрегнато, бдително изражение, виждаше бляскащите им очи, насочени към него, сякаш го подозираха в нещо. — Е? Е, хайде де, кажете какво се е случило?
— Бил е тролът.
— А, да. — Питаше се кога ще се стигне до това. Изправи се, взе няколко дъски за плуване, хвърли ги в басейна и спря за минута да ги погледа как се появяват на повърхността на водата. Изтри длани в тениската си и се обърна отново към момичетата. — Тролът.
По-дребното момиченце се взираше в краката си.
— Виждали ли сте някога трол?
— Не — отвърна по-високото дете.
— Тогава откъде знаете всичко това? Някое от вашите приятелчета виждало ли е трола?
Момиченцето сви рамене. Обърна пръстите на краката си навътре и подръпна надолу банския си, сякаш имаше нужда да отиде в тоалетната.
— Чухте ли ме? Попитах дали някое от приятелчетата ви някога е виждало трол?
Детето кимна, без да срещне погледа му.
— И кой по-точно?
— Някой — отвърна то и уж случайно погледна към басейна, от което на Гъмър му стана ясно, че лъже. — Той живее в дърветата в парка.
— И?
— И се изкачил по водосточната тръба на къщата. Водосточната тръба на къщата на Рори.
— Ясно.
— Качил се по водосточната тръба и ги изколил. Изял ги, както си били в леглата.
При тези думи момиченцето със зеления бански се разплака. Сълзите се затъркаляха изпод клепачите му и закапаха върху кокалчетата на ръцете.
— Добре, добре. — Рибата изправи гръбнак, изнервен от сълзите. — Мисля, че правим малко прибързани заключения. Никой не знае какво се е случило. — Тъй като не искаше да се вижда какво става, той застана така, че да закрие детето от хората в галерията. — Все още никой не знае дали е бил тролът, нали така? А? Кажи де? Така ли е?
Най-сетне успя да накара детето да кимне в знак на съгласие, но не и да спре да плаче, с все така пъхнат в устата пръст.
— Така. — Той се обърна и запляска с ръце към другите. — Хайде, няма причина за вълнение. Влизайте в басейна. Използвайте плувна дъска, ако имате нужда.
По-късно, докато се прибираше към къщи с плувния екип в износената си червена спортна чанта, той мина покрай четири от вратите, водещи към парка, и установи, че са затворени и пред всичките има полицейско съобщение. Продължи нататък, необичайно развълнуван, и веднага щом се прибра, изгълта хапчетата си с голяма чаша кафе без захар. После се приближи до прозореца с треперещи ръце.
От доста прозорци в Брикстън се разкриваше гледка директно към парка. Някои бяха в близнаците небостъргачи в северната му част, други — в недостроени къщи на Клок Тауър Гроув Истейт, а трети, в това число и жилището на Гъмър, се намираха в общинските апартаменти над редицата от магазини на „Ефра Роуд“. Той отвори прозореца и подаде колебливо глава. „Донегол Кресънт“ отстоеше на почти една миля оттук и той не можеше да види полицейската лента или събраните журналисти и зяпачи откъм граничещия с „Тълс Хил“ край на парка, но спокойствието в тази част на квартала му направи впечатление. В подобни на този летни дни паркът обикновено беше изпъстрен с ярки рокли и деца, но днес обширната гора беше смълчана и откъм „Ефра Роуд“ се носеше само жужене на насекоми и звуци от автомобилно радио. Над върховете на дърветата зърна простиращите се до върха на хълма празни поляни. Затвори прозореца и дръпна завесата.