— Джак? — Той не се обърна. — Джак? Добре ли си?
Кафъри поклати глава. Тя постави длан на гърба му и видя, че стичащата се от панталоните му дъждовна вода беше оцветена с червено. По плочките имаше разредена кръв.
— Джак?
Той се изплю в тоалетната.
— Ммм?
— По теб има кръв, Джак.
Той погледна към пода.
— Да… това е кръв.
— Ти ли… от теб ли е?
— Не.
— Не? — Внезапно се почувства замаяна. — Тогава… о… — Закри уста с длан. Долу някой звънеше на вратата. — Джак? Боже, не, Джак… какво стана? Какво си направил?
— Всичко е наред. Спрях…
— Какво имаш предвид с това спр…
— Спрях. Преди да съм…
— Преди да си какво?
— Преди да съм… о, по дяволите… — Сведе глава. Звънецът прозвуча отново, по-продължително този път. — Ще отвориш ли?
— Предупредих те.
— Беки…
— Какво?
— Вратата.
— Вратата ли?
— Входната врата.
— О, божичко… да. Добре.
Изтича надолу по стълбите с бясно тупкащо сърце. „Имам нужда да пийна нещо… имам нужда да пийна… и, Джак, сега определено няма да ти кажа за Трейси… ще те излъжа…“ Отвори вратата и се озова пред детектив главен инспектор Даниела Сунес, зачервена, запъхтяна и потропваща с крака.
— Дани…
— Беки… — Сунес влезе вътре, без да чака покана, оставяйки мокри следи от дъжда по пода. — Къде е той?
— Какво? О… — Ръката на Ребека политна нагоре, към главата. — Там горе, в банята… Дани, какво става?
Горе Кафъри се изплю отново в тоалетната и избърса уста. Беше го обзело желание да убие Клеър. Когато кракът му се заби в неговата плът, той всъщност направи контакт с бъбреците на Пендерецки. Когато Клеър викаше и опитваше да се предпази, това бяха виковете на Пендерецки, виковете, които така и не бе имал удоволствието да чуе. Беше достатъчно вбесен, за да го убие и гневът не си отиваше — усещаше го все още тук, опънат на стомаха като нов мускул.
— Драйфаш ли?
Сунес застана до него, скръстила ръце пред гърдите.
Той поклати глава.
— Какво тогава?
— Просто ми се драйфа.
— Да… не съм изненадана. Аз бих се чувствала още по-зле, ако бях на твое място.
— Имам нужда от нещо за пиене — заяви с треперещ глас Ребека, застанала на прага. — Какво ще кажете да донеса по нещо за пиене за всички?
— Не, Беки, не точно сега. — Сунес подпря ръце на бедрата си и се наведе, за да зърне отстрани лицето на своя колега. — Трябва да свърша нещо важно тук. Ей с тази особа. Той ми обърна гръб и ме остави.
— Трябваше. — Кафъри поизправи гръб и избърса отново уста, поемайки дълбоко въздух. — Знаеш, че трябваше.
— Не и когато машината вече е задействана, Джак. Клеър е вече в Брикстън и имам нужда ти също да дойдеш. Не мога да направя това самостоятелно.
— Не. Освободи ме от този случай.
— Какво?
— Освободи ме от този случай.
— Ууф! — Даниела огледа банята, разтворила ръце, сякаш молеше стените, огледалото, мивката да се присъединят към недоверието й. — Какви са тези врели-некипели, които изръси пък сега?
— Видя какво направих преди малко. — Джак мина покрай нея и се приближи до мивката, завъртя кранчето и напълни устата си с вода. — Не можеш да ме оставиш да се отърва безнаказано след това, което направих. Видя какво направих.
— И какво направи той, Дани?
— Ти видя какво направих, Дани.
— Да. Видях едно долнопробно лайно, по-точно — един детеубиец… Видях как се съпротивлява срещу арестуването си. И искаш ли да знаеш нещо забавно? За да бъда сигурна, че не съм сбъркала, попитах двамата полицаи от териториалната група за поддръжка какво са видели, и знаеш ли какво? Оказа се, че съм права — нищо не си бях въобразила. Те също са видели съвсем същото нещо.
Кафъри поклати глава.