— Не, Дани.
— Понякога става така, ако някой се съпротивлява, когато го арестуват — няма как да не получи някой и друг по мутрата. Случва се… особено с долнопробни типове като този.
Джак я погледна сериозно в огледалото над мивката.
— Наистина ли мислиш, че можеш да ме защитиш?
— Така мисля.
— Каза, че няма да го направиш.
— Да… Полина ще ти разясни всичко за мен и моите обещания. Позволявам си този лукс от време на време.
— Добре. — Той прокара език от вътрешната страна на устата си. Имаше нужда да й покаже… искаше да й обясни до каква степен го беше изкарал от равновесие този случай, и по зрими, и по незрими начини. Искаше и тя да разбере докъде може да го докара манията му. — Почакай тук.
Заслиза шумно по стълбите, прекоси, олюлявайки се, коридора, и извади всичко от стенния шкаф под стълбището, докато се добра до залепената кутия в дъното. Сега всичко щеше да излезе наяве. Щеше да се хвърли надолу, с главата напред, да сложи край на тази агония. Заизкачва припряно обратно стълбите.
Ребека стоеше безмълвно в банята. Сунес бе свалила капака на тоалетната чиния и бе седнала отгоре й разкрачена, сякаш яхнала седло, като барабанеше с кокалчетата на ръцете си по капака между краката си в ритъма на едно рок парче, което й се въртеше в главата. Младият мъж постави кутията на пода, намери в джоба си швейцарското ножче и сряза скоча.
— Какво е това? — Даниела престана да барабани. — Какво имаме тук?
Той не отговори. Видя как застаналата в ъгъла Ребека кръстоса ръце и се намръщи. Вдигна капака на кутията и я обърна. Колекцията на Пендерецки с детско порно се изсипа на пода, касетите се търкулнаха и се спряха в стената на ваната. Едно списание падна в краката на Ребека и се отвори на черно-бялата снимка на едно осем-деветгодишно момиче. Беше притиснало до бузата си вибратор, сякаш бе пухено мече или цвете. Ребека се вгледа безмълвно в снимката, после, без да вдигне поглед или да каже нищо, затвори списанието с пръстите на крака си и приседна на ръба на ваната, скрила лице в дланите си.
— Това. — Кафъри се изправи и погледна своята колежка. — Това…
Никой не проговори. Ребека замасажира енергично скалпа си, вперила поглед в голите си колене. Сунес кръстоса мускулестите си крака, загърна се в якето си и скръсти ръце.
— Виждаш ли? Виждаш ли всичко това? — Джак ритна купчината видеокасети и списания. — Ето защо Полина проявява такъв интерес към мен. Задържах ги за себе си. На Пендерецки са. Трябваше да ги предам на отдела, но аз ги задържах, защото се надявах от тях да науча нещо за Юан…
— Джак — прекъсна го Даниела.
— Какво?
— Знам.
— Какво?
— Казах, че знам. Знам всичко за Трейси Лам. Знам от вчера.
— Тогава защо не… — Не довърши мисълта си. — Полина все пак ти е казала. Знаеш, че Отделът за борба с педофилията ме следи.
— Ааа… не. Ето къде грешиш. — Тя въздъхна, отпусна ръце и пак ги кръстоса. — Тя даде на отдела името на Лам, но не е споменавала откъде го има — обясни на своя детектив главен инспектор, че го е получила по горещата линия. Тя е добро момиче, Полина. Знае какви са чувствата ми към теб. И знае какво си преживял с онзи мръсник Пендерецки. — Сунес се изправи и се наведе към прозорчето над тоалетната. Отвори го и в помещението влезе капеща зелена светлина. — Едно от онези там, нали?
Кафъри въздъхна.
— Да.
— А онова — каза тя, като подпря едрата си гръд на перваза и се надвеси още малко по-навън, виждайки всичко това за първи път, — онова е жп линията. Последното място, където са видели Юан?
— Да. — Младият мъж се наведе зад нея и затвори прозорчето. — Дани?
— Какво?
Той я погледна отблизо.
— Освободи ме от случая.
— О, за бога… — Тя отпусна брадичка върху гърдите и разтърка скалпа си с две ръце. Направи го бързо, грубо. Когато свали ръце и вдигна очи, и по скалпа, и по лицето си имаше червени петна. — Добре… добре, добре. Нека спрем дотук за днес. Да си дадем време за охлаждане на страстите. Аз мога да се оправя с Клеър. — Постави длан върху ръката му. — Вземи си отпуск, съгласен ли си? След като се поуспокоиш, ела да напишем показанията ти за неговото арестуване и ще сложим точка на това. Не искам да привличаш интереса на пресата — стане ли така, интересът й съвсем скоро ще се насочи към целия отдел. А това… — срита купчината списания на пода, — не искам да чувам повече за това. Знам, че ще направиш каквото трябва. — Даниела въздъхна и дръпна нагоре колана на панталоните си. — А сега, нали спомена за някакви напитки, Беки, скъпа…