— Беки. — Кафъри усети надигащото се в гърдите му раздразнение, — може ли просто да вземем нещо за ядене и да се прибираме вкъщи… — Не довърши мисълта си. Някаква японка в ботуши на висока пластмасова платформа и бял винилов шлифер се бе появила от претъпкания с народ бар на галерията и се взираше в Ребека. Джак беше свикнал с магическото й въздействие върху чужденците, но това не му харесваше. Обърна се към непознатата. — Какво?
В отговор тя му хвърли дълъг студен поглед, вдигна фотоапарата си и, преди да бе разбрал какво става, им направи две снимки.
— Хей! — Тя се плъзна обратно в бара на галерията, а той хвана Ребека за ръката. — Добре, да вървим… време е да се прибираме. — Взе й питието и го остави върху тротоара пред галерията. — Да вървим да вземем нещо за ядене.
Тя заситни до него, като се усмихваше и бъбреше неуморно, разказвайки за всички журналисти, с които се беше запознала. Джак вървеше бързо, без да се заслушва в подробностите. Откъде се беше взело това грубиянско веселие? Промяната в нея бе започнала като внезапна треска месец след разследването. През първите няколко седмици, когато трябваше да снове непрекъснато напред-назад до болницата, а той беше зает с приключването на случая, настъпи странна приспиваща вниманието пауза, сънлива интерлюдия, в която името на Блис не се споменаваше. И тогава изведнъж, като че ли за една нощ, Ребека се разприказва. Не с него, а пред пресата. Пред него тя все още не споменаваше директно за случилото се.
„Ще говориш ли някога с мен за това?“
„Вече го направих. Дадохте показанията си, нали?“
И след това се зарови в побърканото си изкуство. Гипсови отливки на женски гениталии. Беше колкото абсурдно, толкова и обезсърчаващо. Понякога му се струваше, че тя беше в състояние да накара сърцето си да се придвижи в противоположната на тялото й посока, нещо, което собственото му простичко сърце не можеше да направи.
— Можеше да бъдеш малко по-мил — каза тя, докато обикаляха из „Теско“. — Не знаеш коя е — може да е от някой вестник.
— Или пък любителка на страшни истории.
— Ти не разбираш. — Тя го следваше, като се помайваше и оглеждаше безцелно рафтовете и полюляваше ръце като отегчена ученичка. — Трябва да бъда на показ за тези неща — това е част от играта.
— Е, мен не ме бива за нея.
Той не я изчака, тъй като му се искаше да приключат с това, искаше да се махне от Брикстън колкото може по-скоро, подсъзнателно оглеждаше другите купувачи и се питаше дали не беше възможно похитителят на Рори Пийч да е сред тях. Даже нямаше да се изненада особено, ако някой се доближеше до него, посочеше го с показалеца си и заявеше:
— Защо не го търсиш? Какво мислиш, че правиш, като висиш при макаронените изделия на „Теско“, когато Рори все още не е открит?
Хвърли пакет ориз в кошницата и продължи нататък, Ребека го следваше лениво.
— Нямам сили за още една нощ, през която да те гледам как разговаряш с всеки тъпоглавец с микрофон и химикалки в ръка.
— О-хооо — възкликна зад него тя. — Откъде идва това?
Кафъри не отговори, само ускори още крачка.
— От случая, върху който работим ли идва? — прошепна тя, като го наближи. — Да не би всичко да ни напомня нещо, което предпочитаме да забравим? На това ли дължим настроението?
— Защо не сменим темата?
— О, Джак! Пошегувах се. — Ребека го изпревари, спря, за да издърпа бутилка червено вино от рафта, и се обърна към него. — Би трябвало да се научиш да се облекчаваш от този товар. Приемаш всичко толкова сериозно.
— Говоря сериозно, Беки. Не прекалявай и не насилвай нещата. — Задмина я. — Освен ако не желаеш наистина, ама наистина да говориш, да свалиш ръкавиците… но аз не мисля, че случаят е такъв.
— Ооо! — Тя го настигна и се усмихна широко. — Питам се какво ли имаш предвид.
— Не е смешно.
— Мисля, че сама мога да определя кое е смешно и кое — не. Все пак… — Внезапно се приведе напред и подхвърли бутилката във въздуха, отметнала назад глава, за да наблюдава играта на светлината по стъклото отгоре. Бутилката се завъртя и полетя надолу, а тя я хвана, обърна се към него и се усмихна мило: — … това беше моето нападение.
— Господи!
Кафъри тръгна нататък, отвратен, но тя го настигна отново и тръгна ухилена редом с него.