— Просто не можеш да понесеш факта, че аз не съм травмирана, а ти си — обяви младата жена. — И за какво би трябвало да тъгувам, питам аз? Останах жива, нали? Справям се със станалото.
— Наричаш онова, което правиш с работата си, „справяне“, така ли? Наричаш „справяне“ заявлението ти пред онзи побъркан от „Гардиън“ как онова захранило с нова „информация“ изкуството ти? В такъв случай имаш извратено разбиране за „справянето“, Ребека.
— Оуу… извратено! — Тя изтича няколко крачки пред него и се обърна, като продължи да се движи, но вече заднишком. — Извратено! — пропя, като хвърли отново бутилката във въздуха и този път едва не я изтърва. Някаква двойка я подмина предпазливо, двамата непознати се свиха към отсрещните рафтове. — Този човек… — Ребека спря така, че препречи пътя на Джак, с пламнало лице. Сега успя да прочете надписа на коженото й яке. Член №5 от правилника за излежаващите присъдите си в „Алкатраз“, написан с бяло: „Имате право на храна, облекло, подслон и медицински грижи. Всичко останало, което получавате, е привилегия.“ — Та този човек казва на приятелката си: „Нека правим анален секс…“.
— Ребека…
— Той казва: „Нека правим анален секс“. А тя казва: „Анален секс ли? Не е ли малко извратено?“. А той казва…
— Моля… престани…
— А той казва: „Извратено? Извратено ли? Боже, каква голяма дума. Особено за десетгодишно момиче“. — Младата жена се приведе напред, притисна бутилката в коляното си, и се разтресе от смях. — „Десетгодишно момиче!“
— Да, много добре.
Кафъри опита да я подмине, но тя подскачаше наляво-надясно, блокирайки пътя му.
— О, хайде де, Джак, прочети учебника за срещите с гаджета. От теб се очаква да се смееш на моите вицове. Очаква се да…
— Защо не си използваш мозъка! — Завря показалеца си в лицето й и тя се отдръпна малко назад, тъй като я бе сварил неподготвена. — Защо не си използваш поне веднъж мозъка и да ПОМИСЛИШ! — Доближи лицето си до нейното и заяви шепнешком, като се наклони малко, за да бъдат на едно ниво, така че никой друг да не го чуе. — Представи си как съм се чувствал, когато те намерих, Ребека, закачена, закачена на кука на тавана. Помислих, че си мъртва — той ми каза, че те изчукал и после те е убил. Как според теб съм се чувствал, а?
Тя премигна насреща му и тази реакция предизвика истинска буря в гърдите му. Джак тръшна на земята кошницата, бутилките задрънчаха, и си тръгна, като затърси ключовете в джоба си. „Тя си го търсеше, тя ме предизвика до крайност, тя ме предизвика.“ Поемаше дълбоко въздух, като почти очакваше тя да заподскача покрай него, да започне да го дразни, да му каже да пие хапче за успокояване на нервите или нещо от този род. Беше поискал да я притесни, повече от всичко беше искал да я стресне и, когато спря край изхода и се обърна, разбра, че беше успял.
Ребека стоеше неподвижно на пътеката между рафтовете под флуоресцентното осветление, самотна, дребна фигурка, съвсем сама в огромния супермаркет, с пребледняло лице. Той направи няколко стъпки назад към нея.
— Беки?
Главата й трепна леко, а брадичката й увисна, но тя не се обърна. Когато я хвана, установи, че ръката й е студена. „Значи го направи. Поздравления.“
Изпълнен с омраза и към самия себе си, и към нея, Кафъри я поведе навън и към колата. Пътуваха мълчаливо, а щом се прибраха, тя взе бутилка „Блавод“ и пакет тънки пури, и се качи горе, без да яде. Не размениха нито дума повече през тази нощ.
8
(20 юли)
AMIT премести неохотно отряда по претърсването на терена извън парка и разшири периметъра на района, в който проверяваха къщите една по една, както и кампанията за призоваване на свидетели. Детектив Фиона Куин отиде на „Донегол Кресънт“. Беше все още запечатана, за да запази по-дълго непокътнато местопрестъплението за специализирания отдел по престъпленията, но тя влезе и обработи старателно за отпечатъци и други евентуално оставени следи ъгъла, където бе клечал нападателят според показанията на Алек Пийч. Междувременно Алек Пийч излезе от болницата.
— Какво?
Току-що пристигнал, все още несвалил сакото си, с мокра коса, с чаша от хубавото кафе на Криотос в ръка, Кафъри стоеше на прага на стаята на старшия следовател с изписано на лицето недоверие.
— Да, тази сутрин. — Сунес бе седнала, поставила стъпалото на единия си крак върху коляното на другия, докато опитваше да извади камъчето, забито в подметката на единия от каубойските й ботуши с отвертка. Край бюрото й бе струпана купчина карти на разделения на зони за претърсване Брикстън, рожба на програмата „МапИнфо“. През нощта червенината от слънчевото изгаряне бе намаляла и преминала в кафеникав загар, придавайки на съвсем обикновените й иначе очи въодушевен, синьо-лилав вид. — Определено не е на смъртно легло… но дори да беше, решил е, че ще умре много по-бързо, ако не може да пуши от своите цигари. Консултантът е направил много добре, като го е пуснал.