Рори Пийч, който някога беше момче, играещо футбол и залепващо цветни стикери на велосипеда си, сега представляваше кръг, увит в бял найлонов чаршаф върху масата в центъра на облицованата с плочки стая. Тримата служители от моргата, застанали около него, образуваха странна картина. Те не вдигнаха поглед при влизането на Кафъри. Представителите на тази професия бяха странна, мълчалива група. Понякога потайни, често изолиращи се в рамките на своята общност, винаги долу на земята: реалната двигателна сила зад патолога, те вършеха повечето от най-трудната част от работата при една аутопсия, без да мигнат. Кафъри не ги беше виждал никога да се държат така, както през този летен следобед. Беше му нужно малко време, след като те се разделиха в различни посоки, за да пренесат купи с различно съдържание и да включат маркуча, за да разбере, че при влизането му всъщност бяха отдавали почит. „О, боже — помисли си той, — няма да бъде лесно.“
Харша Кришнамурти влезе в помещението. Висок, със сивееща коса. С делови вид. Засуети се с новата си играчка, освобождаващ ръцете диктофон със слушалки, после зае мястото си и дръпна рязко найлона, закриващ Рори Пийч. Всички в моргата замряха, сякаш поемайки въздух като един.
Детето беше добило формата на кроасан, почти като заспала котка, с ръце, обвити около главата. Сякаш оглеждаше нещо на гърдите си. Кафява залепваща лента закриваше устата и очите му. Не миришеше, сякаш плътта му беше прекалено чиста и млада за това, а кожата му беше гладка, като че ли излизаше от банята. Кришнамурти се изкашля, попита Кафъри дали това е същото тяло, което бяха открили на дървото в Брокуел Парк. Джак кимна.
— Да, това е.
Формалностите приключиха.
Първо се освободиха от възлите. Кришнамурти сряза въжето с изключително старание, на повече от пет сантиметра от възела: местата на връзването можеха да бъдат изследвани не само за ДНК, но също така от криминалистите, правещи анализи на възли, затова той се стараеше да запази формата им, докато ги поставяше в торбичка за съхранение на доказателствения материал. Фотографът обикаляше около масата и правеше снимки от всеки възможен ъгъл, докато отговарящият за доказателствения материал полицай запечатваше торбичките, слагаше им етикети и ги поставяше върху подвижната си количка.
Процесът се повтори, докато отстраниха всички въжета и сега вече Рори изглеждаше съвсем различно. Той лежеше свит, като заел отбранителна позиция паяк, с продълговати отоци, оставени от въжетата по ръцете, коленете и глезените. Кришнамурти опита предпазливо слабите крака. Когато те се отпуснаха послушно, той се поколеба и на лицето му се появи странно изражение. За момент всички спряха да дишат. Патологът погледна към часовника на стената и внимателно изви стъпалата на Рори Пийч, после огледа дланите и лицето му.
— Има… ъъъ, да. — Вдигна пластмасовия си визьор и избърса с ръкав потта от челото си. — Има наличие на трупно вкочаняване само на лицето и горната част на торса. Аз… смятам да… — Направи почти незабележима пауза. Само хората с трептяща от напрежение антена като Кафъри бяха в състояние да забележат краткия прилив на емоция. Гъвкавостта на стъпалата беше накарала патолога да помисли немислимото. — Ще измеря температурата на черния дроб.
Джак се обърна. Беше виждал стотици трупове, повечето от които можеха да бъдат идентифицирани като човешки същества по-трудно, отколкото останките на Рори. Беше виждал четирийсетгодишен мъж, превърнат от безлики бизнес съдружници в десеткилограмово парче от торс, което се търкаляше по масата за аутопсия. Беше видял петнайсетгодишно момиче, изгризано от лисици от очите до раменете. Не се заблуждаваше, че има право да изпитва по-дълбок ужас от останалите, но и той като Кришнамурти бе запознат с механиката на вкочаняването — знаеше какво говори за смъртта на Рори втвърдяването на лицевите мускули и мекостта на стъпалата. Не искаше да мисли за това. За първи път в живота му се наложи да излезе, докато правеха аутопсията на жертвата.
Стоеше в приемната, смучеше ментови бонбонки и потриваше силно ръце. Притокът на кръв проясни мислите му, когато вратата се отвори. Появи се Сунес и изтупа с ръка якето си, сякаш беше минала през паяжини.