Младият мъж поклати глава.
— Трябваше да я видиш тази сутрин. Влачеше се. Задните й крака, имам предвид. Започна да пикае още преди да спре да се движи. Вървеше и урината се стичаше по краката й. Жалка картинка.
— Тя си изпи хапчетата тази сутрин, но, о, Хал, знаеш какво мисля по въпроса: добре е да вземем името на някой ветеринарен лекар в Хелстън, за всеки случай. Пфууу! — Бен изпусна въздуха през устата си и пъхна ръце под възглавницата, за да издърпа чаршафите. — Мислех, че вече съм приключила със смяната на напикани чаршафи.
— Вероятно се дължи на възбудата от тази сутрин.
— О, да, оглеждането на вътрешностите ти от напълно непознат човек наистина е в състояние да те накара да се напикаеш от възбуда. Само един мъж може да каже това. — Натрупа на купчина чаршафите от леглото. — Ще трябва да й забраним да се качва по стълбите, Хал, а? Ще я държим затворена в кухнята.
Той въздъхна.
— Като се върнем, несъмнено ще трябва да го направим. — Притисна два пръста към слепоочието й и натисна въображаем спусък, наподобявайки щракване с език. — Бедничката.
— О, за бога, моля те, недей. — Тя избърса лице в рамото на тениската си. Не знаеше как щеше да понесе загубата на Смърф. Всъщност не бяха очаквали тя да доживее чак досега. На диска със самоличността й, след „Казвам се Смърф. Ако ме намерите, моля да се обадите на…“ беше даден старият им телефонен номер. Смятаха, че не си заслужава да го сменят. Но дори така Бен в действителност не беше приела, че краят е близо. — Не може ли да поговорим за нещо по-хубаво?
Награби чаршафите, обърна се към вратата и излезе от спалнята.
Беше следа от ухапване. Открита червена дупка в бялата плът. Сякаш някакъв месоядец беше отхапал хапка от Рори. В същия участък имаше още четири-пет, но не толкова жестоки следи от ухапване, но Кришнамурти не откри други по местата, където обикновено биваше хапана жертвата на изнасилване от мъжки пол: подмишечните ямки, лицето и скротума. Само раменете. Хапането по раменете беше метод, използван често от изнасилвача, за да сломи жертвата. А когато взе проби от ануса, патологът откри още нещо.
— Да. — Изкашля се и изправи рамене. — Има замърсяване.
Никой не се обади. Сунес и Кафъри се спогледаха.
— Знаеш ли от какво е?
— Не може да се разбере само като се гледа на тази светлина, не и преди да бъде изследвано в лабораторията, но ми се струва, че можем да предположим.
Даниела кимна.
— Разбирам.
Погледна към Джак. Той й кимна напрегнато, пъхна ръце в джобовете си и насочи отново вниманието си към работата на Кришнамурти. Преди да се идентифицираше замърсителят, не беше редно да правят предположения. Това можеше да бъде всичко.
Фотографът пъхна филм в „Кодака“ за снимане на отпечатъци от пръсти и извади от чантата си светлосин правоъгълник. Когато патологът отстъпи назад, той постави правоъгълника до раната и започна да фокусира фотоапарата. Сунес и Кафъри наблюдаваха мълчаливо, рамо до рамо в края на комплекса за извършване на аутопсиите, докато фотографът засне едно по едно всички ухапани места по раменете на Рори Пийч. Точно привършваше, когато пристигна одонтологът от болница „Кингс“.
Доктор Ндизей, бакалавър по зъбна хирургия и адвентист от седмия ден, носеше дебели очила и хавайска риза под бялата си престилка. Устата му беше извита нагоре в ъгълчетата, като на клоун, сякаш се усмихваше непрестанно. Пот се стичаше на ручейчета по гладкото му махагоново чело, докато оглеждаше раните, водеше записки и правеше отпечатъци от зъболекарски восък. Служителите в моргата се спогледаха зад гърба му.
— Какво мислиш? — обади се Сунес. — Разполагаш ли с достатъчно материал, за да ти свърши работа?
— Да, да, да. — Ндизей чакаше нетърпеливо асистентът му да напълни пистолет с полисиликон. — Някои от тези ухапвания са направени бавно. — Наведе се, погледна във формата с восъка за вземане на отпечатък, долепена до рамото на Рори, и започна да прави леки триещи движения по нея. — Радиални абразии, които говорят, че хапещият е посмуквал по малко. Типични садистични ухапвания. — Извади хартиена кърпичка от задния си джоб и попи потта по челото си, за да не капе върху тялото на Рори. — Мога да видя… ъъъ, първи, втори, трети горе ляво и първи, вероятно — втори горе дясно. — Вдигна очи, увеличени като риби зад стъклата на очилата, достойната му за клоун уста се усмихваше. — Да, щастлив съм. Мисля, че ще направим от това съвършена отливка.