След аутопсията дойде ред на огледа с алтернативен източник на светлина, за да се направят снимки. Отделът по научна криминалистика внесе мобилните си, напълно затъмняващи щори и Сунес и Кафъри излязоха. Даниела се запъти за предстоящата пресконференция, а Джак се върна в Шрайвмур, за да добави резултатите от днешната дейност към непрестанно растящата купчина от документи на Криотос. Когато късно през нощта най-сетне реши да обяви работния ден за приключен, той си даде сметка, че не беше ял нищо и трепери. Поръча си храна от „Кристъл Палас“ и това сложи край на треперенето… но щом се прибра, пак спря на прага за миг, като отново си обеща да не позволи случаят да се отрази върху лицето му.
Оказа се, че нямаше защо да се притеснява. Ребека не беше в настроение да обсъжда работата му.
Лежеше на дивана, облечена с карамелени велурени панталони и къс бял суитчър. Беше лапнала един от лакираните си в яркорозово нокти и се взираше с невиждащ поглед в телевизионния екран. На масата пред нея лежеше купчина броеве на „Тайм Аут“. Тя не вдигна поглед при влизането му… наложи се той да заговори пръв:
— Как се чувстваш?
Погледна го неопределено, като някой, който поглежда към оставения отворен прозорец, но не си прави труда да стане и да го затвори.
— Главата ме боли.
— Това ли е всичко?
— Да.
Кафъри се отпусна на дивана до нея и я прегърна.
— Съжалявам за снощи.
Тя не се отдръпна, нито се ядоса. Вместо това просто сви рамене и не каза нищо, и продължи да гледа телевизионния екран. Внезапно съжали ужасно за онова, което беше направил предишната вечер, задето й беше „наврял лицето“, така да се каже, в спомени, към които тя не желаеше да се връща. Знаеше, че тази вечер трябва да бъде много внимателен с нея.
— Да се качваме горе — предложи много по-късно тя.
Последва я по стълбището, все още объркан от странната й, безмълвна аура; в спалнята също почти не размениха дума. Това трябваше да го предупреди… трябваше да види признаците.
Ребека обичаше оралния секс. Бяха го въвели още в самото начало на връзката си.
— Всъщност го направихме още през първата нощ — беше споделила с приятелките си тя. — Дори не се наложи да му го кажа — беше цяло чудо.
Той го правеше с часове, ако тя поискаше и поставеше краката си на гърба му. Понякога й ставаше смешно, защото той настояваше единият му крак да не бъде на дивана или леглото, а на пода, сякаш беше готов да хукне, ако се наложи. „Какво мислиш, че ще се случи? Нападение или нещо от този род?“ Тази вечер Ребека не каза нищо. Повдигна хълбоци и го остави да смъкне велурените й панталони, поставила дланите си върху главата му, като прокарваше пръсти през косите му и съзерцаваше тавана. Когато тя получи оргазъм, Джак се изправи, съблече ризата, избърса лицето си в нея и се готвеше да си свали панталоните, когато младата жена стана от леглото. Вдигна дрехите си от пода.
— Къде отиваш?
— Да се измия.
— Какво?
— Да се измия.
Излезе от стаята, притискайки пети в пода, а той се отпусна заднишком на леглото, като закри лицето си с длани. Ерекцията му беше почти болезнена, толкова готов беше. „Какво, по дяволите, прави?“ Заслуша се в шума на старите водопроводни тръби, чу я как приключи работата си в банята, излезе от нея и слезе долу. Не се върна. Часовникът край леглото тиктакаше неуморно, ерекцията му започна да спада. Джак изпъшка, махна ръце от лицето си и остана да лежи, загледан в тавана, с пулсираща глава.
„Явно си предизвикал нещо, Джак. Това е свързано със станалото снощи.“
Когато се върна след няколко минути, Ребека беше със старата му домашна роба от хавлиен плат. Беше се сресала и носеше чаша водка и запалена тънка пура. Застана до малката библиотека в спалнята, като пушеше и четеше спокойно заглавията, сякаш не се беше случило нищо странно. Кафъри стана от леглото и сложи ръце върху раменете й.
— Виж… снощи аз…
— Не се тревожи за това. — Тя се отдръпна от него. — А сега си лягам.
И това беше всичко. Той стоеше в рамката на вратата, твърдо решил да не се ядосва, докато тя остави пурата в пепелника на нощното шкафче, пропълзя под завивката, сви колене и подпря на тях някаква книга. Нощната лампа осветяваше добре изглеждащото й лице. Имаше сериозно изражение, видимо напълно погълната от книгата, сякаш той не беше тук. Джак знаеше, че има неща, които би трябвало да каже. Неща, които би трябвало да може да каже. И беше уморен, а съзнанието му беше изпълнено с картини от аутопсията на Рори, затова беше наясно, че моментът съвсем не беше подходящ да започват този разговор.