Върна се, все така с бягане, в Брокли, сви наляво и прекоси моста над жп линията, плъзгайки поглед по релсите. Дърветата все още имаха листа, когато беше изчезнал Юан — нямаше да бъде трудно посред нощ да качиш някакво тяло на едно от тях и после да го свалиш, преди да окапят листата. Тази мисъл не беше приятна. Прекоси улицата на Пендерецки и мина покрай вратите с нарисувани слънца, покрай прозорците с оловни цветни стъкла, малките закрити веранди, с баскетболните кошове по стените и подредените в редичка обувки. Банята на Пендерецки светеше и Кафъри поспря — само за миг — пред къщата, като вдигна поглед нагоре към светлината с фаталната напрегнатост на нощна пеперуда. Матираното стъкло превръщаше светлината отвътре в обагрени диаманти и му беше необходимо малко време да осъзнае, че там, току зад прозореца, висеше нещо — нещо дълго и цветно, може би хартиен фенер, от онези, които човек може да види в студентска гарсониера. Не беше в стила на Пендерецки да прави подобни украси или да излага на показ каквото и да било. Освен ако нямаше специална причина за това. „Вероятно е предназначено да го видиш — това трябва да е началото на нещо ново.“ На ново мъчение.
Джак се обърна и се върна по стъпките си към къщи, към Гетсиманската градина. Там свали подгизналите си от пот шорти и тениска и влезе под душа, мислейки си колко клаустрофобично действаха залепените една за друга редици от къщи. После легна до Ребека в мрака и се заслуша в дишането й.
10
(21 юли)
На другата сутрин Кафъри завари Криотос обляна в сълзи в кухнята на стаята за приемане на телефонните обаждания. Притисна лицето й към гърдите си и я прегърна. Тя се разплака още по-силно, раменете й се разтресоха. Досега я беше виждал да плаче само веднъж — на погребението на Пол Есекс. Изпита усещане за странна близост.
— Не позволявай Дани да ме види, моля те.
— Добре, добре. — Ритна вратата, за да я затвори, без да пуска Криотос. — Какво има, Мерилин? Нещо с децата ли?
Тя поклати глава и издуха нос.
— Дани току-що говори с Куин за…
— За какво? — Загали я по косата. — За какво говори с Куин?
— За аутопсията на Рори Пийч. — Притисна длани към лицето си. — Снимките са върху бюрото ти. Куин иска всички тези тестове… иска да й се обадиш.
— Какво те разстрои?
— Мислят, че е бил жив… на дървото. Мислят, че е живял два дена там горе. Опитвал е да се освободи от въжетата… — Откъсна парче от ролката домакинска хартия и го притисна към очите си. — Знам, че е глупаво… но просто не мога да не мисля как се е борил, със слабите си ръчички, но се е борил.
Кафъри я галеше по косата и гледаше тавана. Разбира се, той знаеше това. Беше го разбрал, когато Кришнамурти не успя да изправи малкото телце. Когато разтърка стъпалото, за да види дали ще успее да го огъне. Както и поради липсата на миризма. Ако Рори беше мъртъв достатъчно отдавна, за да изчезне трупното вкочаняване, вече нямаше да могат да го идентифицират, като се имаше предвид горещината. Тялото на момчето обаче беше гладко и безупречно. Вкочаняването дори не беше успяло да стигне до стъпалата, което доказваше, че смъртта беше настъпила съвсем скоро.
— Хайде, хайде.
Притегли я към себе си. Усещаше топлата й гръд под чистата бяла блуза. Никога досега не се беше приближавал толкова към Мерилин Криотос. Тя миришеше на жена, на шампоан, на печено и червило — съвсем различно от Ребека. Сети се за снощната случка, как Ребека го беше оставила най-спокойно в спалнята и той бе останал да лежи в леглото с безполезната си ерекция. Сякаш усетила промяната в посоката на мислите му, сякаш дала си внезапно сметка за близостта им, Мерилин замря неподвижно, както бе заровила лице в ризата му. Спря да трепери и задиша през устата. Когато се отдръпна, сълзите бяха пресъхнали, но се беше изчервила и не искаше да го погледне в очите. Отиде да седне пред компютъра. А когато се запъти към стаята на старшия следовател, Кафъри забеляза, че вратът й също беше почервенял.
Сунес седеше на бюрото в стаята на старшия следовател и гледаше през прозореца. Изглеждаше свежа в мъжкия си костюм на „Маркс енд Спенсър“ върху отворената на врата лилава риза. Не каза нищо при влизането на Джак, само кимна към синьо-белия плик на Фотографския клон на столичната полиция. Той остави кафето си, огледа снимките, направени при алтернативния син източник на светлина, и се обади на Фиона Куин.