— Какво знаеш? — попита тя.
— Ами, досетих се за много неща вчера — отвърна той. — Досетих се, че му е било нужно известно време, докато умре.
— Кришнамурти ни попита дали сме усетили миризма на някаква есенция или нещо като лак за нокти, когато е отворил тялото.
— Да — на ацетон.
— Кетоза. — Куин зашумя с някаква хартия на другия край на линията. — Гладувал е — тялото му е започнало да разгражда собствените си мазнини, а в кръвния поток са постъпили мастни киселини.
— И това го е убило? — попита предпазливо Кафъри.
— Не… не, нужно е доста време, за да умреш от глад. Правихме специални изследвания на кръвта му, от които стана ясно, че се е сгъстила. Помниш ли хипократовото лице?
— Да.
— Това изражение се получава в резултат на остра форма на обезводняване. Той, ъъъ… умрял е от жажда.
„О, боже. — Джак приседна на бюрото си. — О, боже, о, боже, о, боже…“ Значи беше вярно. Помисли си за обществения гняв, който щеше да се излее върху главите на двата екипа — отговарящия за претърсването на района и от хеликоптера — защото бяха намерили детето едва когато беше вече прекалено късно.
— Изненадана съм, че е издържал толкова дълго — додаде Куин, — но Кришнамурти каза, че това може да отнеме наистина много време — най-дългият период, за който е чувал, е за смъртта, настъпила в един приют след петнайсет дни. От друга страна обаче, това може да стане и само за няколко часа, зависи от обстоятелствата. Човек може да понесе загубата на една пета от теглото си във вид на течности.
— А децата?
— Именно — при децата е по-сериозно. Течностите представляват по-голяма част от общото тегло при децата, отколкото при възрастните. Освен това Рори е преживял два наистина горещи дни, което е увеличило нуждата му от вода. Човек започва да се пита дали убиецът не му е давал по малко вода през трите дни, прекарани в къщата. Може би това фигурира в показанията на Алек?
— Не… няма нищо такова в показанията. — Джак въртеше из ръцете си кламер. Сунес продължаваше да седи сама, подпряла длани върху бюрото си, все така загледана през прозореца, и той си даде сметка, че тя вече беше чула всичко, което му казваше сега Куин. — Така — промълви той, опитвайки да мисли. — Ами ухапванията? Знаем ли кога са направени?
— Да, доста късно — вероятно някъде по времето, когато е бил изведен от къщата. Оттогава е кръвта по перваза на дюшемето и маратонката му.
— Значи е бил качен на дървото и оставен.
— Така изглежда.
— И никой не се е връщал при него?
— Няма признаци да се е връщал.
— Има ли нещо, от което би могло да се вземат проби за ДНК?
— Да… получи снимките, нали? Можеш да видиш оцветяването в толуидиново синьо, което е използвал Кришнамурти — имало е проникване или опит за проникване. И онова замърсяване.
— Да?
— Сперма.
„Така. — Кафъри сложи длан на челото си. — Така. Значи определено си имаме работа с педофил… но ти определено го знаеше, следователно не е нужно да си правиш харакири.“ Хвърли поглед към Сунес. Тя продължаваше да гледа през прозореца, затова той взе химикалка и си пое дълбоко въздух.
— Добре, ъъъ, така де, значи ще имаме ДНК?
— Ами, може би.
— Може би ли?
— Ами… — Куин подбираше внимателно думите си. — Рори е бил жив, нали разбираш, и е напълно възможно тялото му да е разградило голяма част от материала. Ако жертвата е в полусъзнание и не мърда много-много, понякога успяваме да съберем достатъчно материал, за да получим ДНК, дори след няколко дни… но Рори е мърдал и, както става понякога, образецът се разгражда и…
— Е, направете го все пак. — Кафъри започна да си записва детайли от разговора им. — И не искам да чакам две седмици да бъде включено в графика ви, както стана последния път.
— Ако се предложи премия, ще стане по-бързо.
— Но, Фиона, премия беше предложена.
— Боже, съжалявам. Не мога винаги да определям това, което се прави в лабораторията.
— Не се тревожи. Ще накарам шефа да се намеси където трябва.
Дори преди случая с Рори Пийч екипът не беше в блестящо състояние. Средствата бяха постоянен проблем, всички работеха прекалено много, на плещите им лежаха осем „критични“ инцидента на расова основа, серия изнасилвания на четиригодишни деца, и приключването и съпоставянето на разкритията във връзка с пет престрелки между наркотрафиканти. Духът беше паднал и това се отразяваше в умората при изпълнението на рутинните задачи: при огледите детектив Логан бе успял да посети само три къщи за цял ден, а Кафъри знаеше, че при натоварването, на което беше подложена Криотос, никой от резултатите нямаше да стигне до база данни HOLMES. Но трябваше да се представят по друг начин пред света.